Определение № 152 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2022 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. П. К. за отмяна на влязло в сила решение № 115/13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 706/2021 на Окръжен съд София, с което са оставени без уважение подадените от М. П. К. жалба срещу отказ на ДСИ за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20201810400033 по описа на ДСИ при Районен съд – гр. Ботевград и жалба срещу определението разноски по изпълнението във връзка с извършен въвод във владение на 03.09.2021 г. по същото изпълнително дело. В молбата за отмяна се поддържа, че по отношение на решението на Окръжен съд София, чиято отмяна се иска, са налице основанията по чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК за отмяната им, тъй като е постановено определение от 15.07.2020 г. по гр.д. № 1775/2020 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение, с което на основание чл.309, ал.1 вр. чл.282 ГПК е спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 409/27.12.2018 г. по гр.д. № 525/2018 г. на Окръжен съд, т.е. постановеното от Окръжен съд София решение, чиято отмяна се иска противоречи на постановеното от ВКС определение. По отношение на соченото основание по т.5 на чл.303, ал.1 ГПК, не са изложи надлежни твърдения, че вследствие на нарушаване на съответните правила, молителката е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Ответниците по молбата – Г. М. М., Д. Г. З., чрез пълномощника си адв. В., са депозирали отговор, в който заявяват становище за неоснователност на молбата за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител на частна жалба, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с атакуваното решение на Окръжен съд София, постановено в производство по чл.435 – 438 ГПК, представляващо процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение, е разрешен спор за законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган, който спор по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемото право. Решенията на окръжния съд по чл.437 ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право, а производството по глава 24 ГПК е способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението. Тази особеност на производство по чл.303 – чл.309 ГПК изключва решенията по чл. 437 ГПК от обсега на отмяната. В този смисъл е и разрешението на ВКС, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК, според което решенията на окръжен съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Ето защо, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение