Определение № 50321 от 19.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 187/2022 г.
ВКСII търговско отделение19.12.2022 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. М. Й. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. И. Г., за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение № 186 от 29.06.2022 г., постановено по т. д. 187/2022 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 50471 от 09.12.2022 г. по ч. т. д. № 1880/2022 г. на ВКС, І т. о., е потвърдено постановеното по настоящото дело определение № 186 от 29.06.2022 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от И. М. Й. против „Профи Кредит България“ ЕООД иск за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение от 24.02.2011 г., постановено по арб. д. № 252/2011 г. от арбитър Б. Г.. Със същото определение делото е върнато на съдебния състав, постановил прекратителното определение, за произнасяне по инкорпорираното в подадената от И. Й. частна жалба искане по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските и конкретно - за намаляване на присъденото в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.47 и сл. ЗМТА в размер на 300 лв. Ответникът по молбата „Профи Кредит България“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на искането в отговора на частната жалба, като е изложил съображения за липсата на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.248 ГПК и за намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Изменението на постановеното по настоящото дело определение № 186 от 29.06.2022 г. в частта за разноските е поискано от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е допустимо. С посоченото определение е прекратено като недопустимо образуваното по искова молба на И. М. Й. производство по чл.47 и сл. ЗМТА и с оглед изхода на производството ищецът е осъден да заплати на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В чл.37 ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерски съвет по предложение на НБПП. Въз основа на чл.37 ЗПП с ПМС № 4/06.01.2006 г. е приета Наредба за заплащането на правната помощ /обн. ДВ бр.5/17.01.2006 г./. Според чл.25, ал.1 от цитираната наредба /приложима по делото в редакцията от ДВ бр.74/2021 г./, за защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В производството по чл.47 и сл. ЗМТА ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е представляван от юрисконсулт, който е изготвил и депозирал отговор на исковата молба с аргументирано становище за недопустимост, евентуално - за неоснователност, на предявения срещу дружеството иск и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед прекратяването на производството по делото ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК. Възнаграждението, което е присъдено с определението за прекратяване на делото - 300 лв., е в границите на предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с вида и количеството на извършената от процесуалния представител - юрисконсулт дейност за правна защита. Поради изложеното няма основание за изменение на определението по реда на чл.248 ГПК и заявеното в този смисъл искане в частната жалба на ищеца И. Й. следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 25, ал. 1
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 47, ал. 2 ЗМТА
- чл. 47 ЗМТА
- чл. 37 ЗПП
- чл. 37
- чл. 78, ал. 4