Определение № 10215 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Миро Сорелле“ ЕООД, ЕИК 160073801, подадено чрез адв. Георгиева за отмяна на влязло в сила Определение № 1078/06.02.2025 г. постановено по адм.д.№ 140/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1/08.01.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001623005834-091-001 от 18.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. В искането се твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Иска се отмяна на определението на административния съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Бонева изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането поради липса на основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение намира, че подаденото искане за отмяна е процесуално недопустимо за разглеждане по същество поради това, че процесното определение, постановено по реда на чл.147, ал. 3 от ДОПК не е от категорията на определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. В случая с определението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на „Миро Сорелле“ ЕООД против решение № 1/08.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16001623005834-091-001 от 18.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поради просрочие. Същото е било постановено по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, като производството пред административния съд се е развило в закрито заседание. Прилагайки субсидиарно разпоредбите на АПК и ГПК, с оглед нормата на § 2 от ДР на ДОПК, аналогичната разпоредба на чл. 88 АПК предвижда, че актът за прекратяване се обжалва пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване, т.е. е окончателно. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, чиято отмяна искателят претендира, безспорно не е решение по съществото на правния спор. То не е и определение, с което се прегражда развитието на делото. Определението е постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК. В това производство съдът извършва проверка за законосъобразност на решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК да остави без разглеждане жалба, с която е сезиран. Следователно, с постановяване на Определение № 1078/06.02.2025 г. по адм.д.№ 140/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, предметът на съдебната проверка е изчерпан, производството е приключено и определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното искането за отмяна е недопустимо, поради което следва да се отмени определението за даване ход по същество, искането да бъде оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него съдебно производство следва да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 249 във вр. чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,