Определение № 1294 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 579/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Калифея“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, за отмяна на решение № 134 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 2757/2007 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 111 от 09.07.2007 г. по гр.д. № 2802/2006 г. на Районен съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от „Калифея“ АД против Община-гр. Хисаря иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм/ за установяване на правото на собственост на ищеца по отношение на УПИ ***-градина по действащия ПУП на [населено място], с площ 3 260 кв.м и върху реална част от ПИ № ***, включен в УПИ ***-профилакториум за ДСО “Редки метали“-Бухово в кв. 40 по действащия ПУП с площ на тази реална част от 6 150 кв.м. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че след влизане на решението в сила се е снабдил с писмени доказателства, които не са му били известни и които са от съществено значение за изхода на спора за собственост, тъй като доказват, че не са провеждани отчуждителни процедури по отношение на праводателите на дружеството за прокарване на [улица], отделяща кв. 39 и кв. 40, както и че регулационният план от 1971 г. не е приложен. С молбата за отмяна са представени писмените доказателства, на които се основава искането. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от датата, на която молителите са се снабдили с представените писмени доказателства – м. октомври 2022 г. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от гореизложеното съдът