Определение № 4094 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение18.09.2024 г.докладчик Джулиана Петкова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, постановеното по делото решение № 324/15.06.2024г., като го ДОПЪЛВА в следния смисъл: ОСЪЖДА А. Х. Б., съдебен адрес адв. К. А., [населено място] [улица], ет...., ап.... да плати на М. Т. Н. и Т. Н. Т., и двамата със съдебен адрес адв. Т. П., [населено място], [улица], офис ..., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 1340 лева – разноски за касационното производство. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК в останалата част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по искане вх. № 10207/12.06.2024г. на ответниците - М. Т. Н. и Т. Н. Т., за допълване на постановеното по делото решение № 324/15.06.2024г. чрез присъждане в тяхна полза на разноските за въззивното и касационното производство. Насрещната страна – ищцата А. Х. Б., не взема становище по искането. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и частично основателно по следните съображения: Производството по делото е по спорна съдебна администрация - чл.59, ал.9 СК. Приложението на правилата на чл. 78 ГПК в този тип производства е предмет на разрешенията на ТР № 3/2023г. от 27.06.2024 год. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно, като при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В случая искането по чл. 59, ал.9 СК е било частично уважено от първата инстанция и в уважителната част не е било обжалвано от ответниците; въззивната жалба на ищцата е изцяло уважена, а касационната жалба на ответниците е уважена изцяло, като въззивното решение е отменено и искането по чл. 59, ал.9 СК – отхвърлено в частта относно съвместяване режима на бащата и бабата. Ето защо, в приложение на разрешенията на цитираното тълкувателно решение, в случая има основание за съответно приложение на чл. 78, ал.3 ГПК само по отношение на сторените от ответниците в касационното производство разноски, които, съгласно представените доказателства, са в общ размер от 1340 лева ( 1200 лева за адвокатски хонорар и 140 лева за държавни такси). Воден от горното, съдът