Определение № 50034 от 25.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2022 г.

Производството по делото е приключило с решение № 50098 от 18.01.2024г. на ВКС, III г. о., с което е оставено в сила решение № 72 от 16.12.2021 г. по гр. д. № 430/2019 г. на Апелативен съд – Бургас. С последното е потвърдено решение № 33/23.03.2018 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията, понастоящем с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, КОНПИ) иск за отнемане в полза на държавата от Н. К. Д., Н. Ф. Д., „Бисер“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и „Никол 008“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], и двете дружества със седалище [населено място], на незаконно придобито имущество на стойност 1 924 111. 86 лв. Настоящият съдебен състав като констатира, че с постановеното от него решение не е събрана дължимата за касационното производство държавна такса намира, че следва да постанови на основание чл. 77 ГПК акт за принудително й събиране, като осъди КОНПИ да я заплати по сметка на ВКС. Тя възлиза на сумата от 38 512. 24 лв. (30 лв. за произнасянето по допускане на касационен контрол и 38 482. 24 лв. – за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Горното се налага с оглед изричната разпоредба на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, според която при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. Тъй като държавната такса за производството, образувано по исковата молба на Комисията не се внася предварително (т.е. при подаването й, съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ), това привило намира приложение и в касационното производство при сезиране с касационна жалба от същия орган. То важи както за фазата по селектирането й при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, така и във фазата по разглеждането й (по същество). Във всички случаи обаче когато намери искът за отнемане за неоснователен съдът има задължението да събере държавната такса в полза на бюджета на съдебната власт. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително (виж определение № 2366/02.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос). Мотивиран от горното, ВКС, III г. о.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ал. Цонев по гр.д. 1074/22г. на ВКС, ІІІ ГО Не съм съгласен, че КОНПИ дължи държавна такса на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Съображенията за това са следните: Неоснователен е аргументът, че нормата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ е специална спрямо общите правила на ГПК и ДОПК (не става ясно на кои норми от общата част). На правилото на чл. 84, т. 1 ГПК, че КОНПИ като държавно учреждение не дължи държавна такса по дела за конфискация и отнемане на парични средства, тъй като са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 ДОПК, съответства нормата на чл. 153, ал. 3 ЗОНПИ (КОНПИ не внася държавна такса по иска). Тук е явно, че не е налице отношението на обща към специална норма. Нормата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ (държавната такса се присъжда съгласно изхода на делото) следва да се тълкува във връзка с чл. 78, ал. 6 ГПК (при освобождаване от д.т., последната се събира от осъденото лице съгласно изхода на делото) във връзка с чл. 159 ЗОНПИ (за неуредените случаи се прилага ГПК). Не съществува правило в ГПК, според което след приключване на делото, държавната такса се събира от освободения от д.т. ищец за отхвърлената част от иска. Държавната такса се събира с предявяване на иска, а при освобождаване на ищеца от държавна такса- след приключване на делото от осъденото лице. Разноските се присъждат съгласно отхвърлената част от иска, но не и държавната такса. Правило, че КОНПИ дължи д.т. за отхвърлената част от иска не съдържа и нормата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Не може да се изведе правилото от аргумент за противното- то е приложимо само при изключителни норми. Не може да се възникне задължение за плащане на д.т. по аргумент за противното. Следователно не е налице отношението на обща към специална норма за чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Изводът е, че тълкувателното правило за дерогиране на обща норма от специална не се прилага в случая. Субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 159 ЗОНПИ изяснява смисъла на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Систематичното тълкуване на нормите, а не отношението на обща към специална, дава правилото, че в хипотезата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ държавната такса се събира от осъденото лице съгласно изхода на делото. Освен това, ще е налице логически абсурд, ако се приеме, че КОНПИ дължи д.т., защото ще е налице едновременно еднакъв приход и разход за държавния бюджет- да се плати от бюджета, за да влезе обратно в бюджета (последицата е правно нищо). ПОДПИС: