Определение № 392 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 739/2012 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Д. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-78-126/07.06.2010 г. по гр. дело № 40466/2009 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че молителят дължи на ищеца [фирма] следните суми: сумата 1 864.60 лв. – стойността на потребена от молителя-ответник топлинна енергия за периода месец декември 2005 г. – месец април 2008 г. и сумата 393.43 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2006 г. – 26.03.2009 г., и молителят-ответник е осъден да заплати на ищеца сумата 924.42 лв. – разноски за производството, като решението е постановено при участието на трето лице – подпомагаща ищеца страна – [фирма]. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ГПК, като се поддържа, че молителят не е участвал в образуваното срещу него исково производство, тъй като не е бил уведомен за образуването му, като се излагат съображения за това. С молбата за отмяна молителят е направил и искане по чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК за спиране на изпълнението по изп. дело № 20128630400131 по описа на частен съдебен изпълнител С. Х. с рег. № 863, образувано по изпълнителния лист от 01.07.2011 г., издаден въз основа заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.05.2009 г. по ч. гр. дело 4279/2009 г. и влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. С определение № 320/12.07.2012 г., постановено по настоящото дело, на молителя е указано в 1-седмичен срок от връчването на съобщението (респ. на преписа от определението) да представи доказателства за дадено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, а именно – документ за внесена по сметката за обезпечения на ВКС на сумата 3 934.51 лв. В отговор на тези указания молителят е подал молба с вх. № 8630/10.09.2012 г., в която сочи, че не разполага със сумата 3 934.51 лв. и не е в състояние да я внесе като обезпечение, поради което иска да бъде освободен от внасянето му. Процесуалният закон не предвижда такова освобождаване от внасянето на надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК; напротив същите разпоредби изрично установяват внасянето му като задължителна предпоставка за постановяване на исканото спиране на изпълнението. Тъй като в случая тази предпоставка не е налице, искането на молителя по чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК следва да се остави без уважение. По направеното с молбата за отмяна доказателствено искане, уточнено с молбата с вх. № 8630/10.09.2012 г., съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение