Определение № 66 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2159/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Н. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение от 27.02.2015 г. по гр.д. № 3610/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, в частта, с която след отмяна на решение на СГС, І ГО – 16 състав от 24.01.2013 г. по гр.д. № 390/1998 г. за отхвърляне на предявения от М. А. Василева – Л. против СД „У.-Н., Д. и с-ие, А. Б. Н. и М. Г. Д., ответниците са осъдени да заплатят солидарно на М. Василева-Л., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата 24 414.49 лв. /левова равностойност на 24 000 щатски долара/, съставляваща неустойка за забава за периода от 10.01.1996 г. – 10.01.1998 г., дължима по споразумение от 24.10.1995 г. Преди да се произнесе по релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав констатира, че във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка в обжалваната осъдителна част. При посочване на левовата равностойност на дължимата от ответниците неустойка за забава е изписана сумата 2 4 414.49 лв.частта, а в мотивите към решението е формирана воля за основателност на този иск в размер на 2 2 414.49 лв., с оглед възприетото заключение на вещото лице П. П., което е определило левовата равностойност на дължимата неустойка именно в този посочен размер – 22 414.49 деноминирани лева. Несъответствието между формираната воля на решаващия съдебен състав и обективираното в диспозитива по отношение размера на неустойката, присъдена в лева, следва да се отстрани от постановилия решението съд преди произнасяне от ВКС по релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Предвид горната констатация, е необходимо да се прекрати касационното дело, с възможност въззивният съд да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка в обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение