Решение № 14635 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2018 г.

Решение № 14635 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от "Т. А. А" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител и от Началник-отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при Община Гулянци срещу Решение № 447 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 353/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен. Касаторът "Т. А. А" ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. относно определените задължения за данък върху недвижими имот и лихви за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Поддържа, че в тази му част атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда довода, че оспореният акт е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му. Счита, че в акта не са посочени фактическите и правни основания, обосновали издаването му, тъй като не е конкретизирано за кой недвижим имот/ сграда или УПИ какви задължения са установени, нито са уточнени правните основания за възникването им. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на съдебния акт в атакуваната част и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. да бъде обявен за нищожен или отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник - отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при Община Гулянци, чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност. В качеството си на касатор Началникът на отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при Община Гулянци поддържа, че обжалваното решение, в частта, с която оспореният Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. е обявен за нищожен, е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като законодателят е предвидил един и същи ред за събиране на местните данъци и такси и с нарочна заповед кметът на общината е възложил на издателя на оспорения акт правомощия, свързани с установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, то издателят на акта е компетентен да установи и задълженията за местни такси, без да е нужно изрично оправомощаване за това. В тази насока излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В качеството си на ответник по горепосочената касационна жалба – "Т. А. А." ЕООД, гр. София, с писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административен съд - Плевен е образувано в изпълнение на Решение № 4450/4.04.2018 г. по адм. дело № 14049/2016 г. по описа на ВАС, с което е отменено обжалваното решение на АС-Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените указания. При новото разглеждане на делото, за да обоснове преценката си за частична нищожност на обжалвания Акт за установяване на задължения /АУЗД/, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на производството пред Административен съд-Плевен е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. /АУЗД/, издаден от публичен изпълнител при Община Гулянци, потвърден с Решение № 1/21.04.2016 г. на Началник - отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при Община Гулянци. Процесният акт е издаден по искане на "Т. А. А" ЕООД въз основа на подадени две декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за недвижими имоти с партиден № М0408024_110614 и с партиден № М0408025_110614, представляващи земя и сгради, с адрес на имотите в с. Сомовит. Установените за тях задължения са в общ размер от 48 115, 93 лв. - данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. При преценка на валидността на издадения АУЗД съдът е преценил, че в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/, актът е нищожен, тъй като издателят му не е оправомощен и няма компетентност да установява задължения за местни такси. Този извод е формиран след анализ на правомощията, предоставени на издателя на акта с приложените по делото Заповед № РД-09-138/2.04.2009 г. и Заповед № ЧР-03-171/27.04.2012 г. на Кмета на община Гулянци. Въз основа на първата заповед съдът е приел, че Кметът на Общината е оправомощил издателят на акта да изпълнява правомощията на инспектор по приходите, свързани единствено с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, без обаче да му възложи установяването на задължения за местни такси. Въз основа на втората заповед, решаващият състав е съобразил, че назначаването на издателя на акта на длъжността "публичен изпълнител" не му предоставя правомощия за установяване на задължения по ЗМДТ. Поради това, че кметът не е оправомощил изрично издателя на акта с компетентност по установяването на задължения за местни такси, съдът е приел, че оспореният акт, в тази му част, е нищожен като издаден от некомпетентен орган. В частта относно установения данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ решаващият състав е съобразил обстоятелството, че АУЗД е издаден от публичен изпълнител, заемащ тази длъжност съгласно Заповед № ЧР-03-171/27.04.2012 г. на Кмета на Община Гулянци. В тази връзка съдът е приел, че неточното вписване на качеството, в което служителят е издал акта и посочването на грешна оправомощителна заповед не рефлектира върху действителността на акта. Посочил е, че когато един служител е натоварен с различни правомощия, той следва за уточнява точното качество, в което издава съответния акт. Отчитайки, че правомощията за лицето да установява задължения за местни данъци произтичат от заповедта на кмета, а не от вписването в АУЗД, той е достигнал до извода, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен в частта относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на "Т. А. А" ЕООД: Основателни са доводите на касатора за нищожност на оспорения Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. и в частта относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти. В Акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 112-1/28.03.2016 г. изрично е посочено, че е издаден от лице, заемащо длъжността и осъществяващо функциите на публичен изпълнител по силата на Заповед № ЧР-03-171/27.04.2012 г. на Кмета на Община Гулянци. С тази заповед С. Спасов е назначен на длъжност публичен изпълнител в Община Гулянци, считано от 1.05.2012 г., с дневно работно време от 8 часа. Независимо, че с предходна Заповед № РД- 09-138/2.04.2009 г. на Кмета на Община Гулянци, на С. Спасов, в качеството му на главен специалист в отдел "Приходи" е възложено да изпълнява правомощията на инспектор по приходите, то не би могло да се приеме, че с последващото му назначаване на длъжността публичен изпълнител и то на пълно работно време, той е продължил да съвместява функциите и на двата органа. С назначаването му за публичен изпълнител Спасов е преустановил заемането на длъжността главен специалист в Община Гулянци, а именно в това му качество са му възложени правомощията по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Тъй като липсва последващо назначаването му като публичен изпълнител оправомощаване от Кмета да изпълнява функциите на орган по приходите, а и оспорения акт е издаден от него в качеството му на публичен изпълнител, то не би могло да се приеме, че издателят му е материално компетентен да осъществява функциите на орган по приходите и да издава АУЗД. В ДОПК и ЗНАП изрично са разграничени правомощията на органите по приходите и на публичния изпълнител, както и фазите на данъчния процес, в които тези отделни самостоятелни органи упражняват своите функции. Съобразно чл. 107, ал. 1 ДОПК, с компетентност да установяват данъчни задължения разполагат само органите по приходите, но не и не публичните изпълнители, а разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ сочат, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. След като публичният изпълнител не е орган по приходите, нито е оправомощен от Кмета да осъществява такива функции, то оспореният АУЗД, като издаден от материално некомпетентен орган, е нищожен. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде обявена нищожността на АУЗД и в тази му част. По жалбата на Началника на отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при Община Гулянци: Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението в тази му част. Постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат, но изводът за нищожност на АУЗД следва от гореизложените съображения за липса на материална компетентност на издателя му. Като е приел, че в тази му част оспореният АУЗД е нищожен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Т. А. А" ЕООД следва да се присъдят осъществените в проведените съдебни производства разноски, възлизащи общо на сумата от 6 484. 29 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение