Определение № 102 от 12.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 810/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧХД № 21593/2016г., по описа на Софийски районен съд по частна тъжба за престъпление по чл.148 от НК. Делото е било изпратено в СРС съобразно нормата на чл.36 от НПК от Варненски РС, където е била депозирана частната тъжба. С разпореждане от 25.07.2016г. съдията – докладчик при 105-ти състав на СРС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне по подсъдност по правилата на чл.43,т.1 от НПК, тъй като подсъдимият и частният тъжител били с адрес в гр. Враца. Изложени са съображения за естеството на местонахождението на частния тъжител, с оглед изтърпяването на постановен доживотен затвор без замяна в затвора в гр. Варна. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.1 от НПК делото да бъде възложено за решаване от съда по местоживеене на посочените лица, а именно РС-Варна. Съставът на ВКС счете, че не са налице основания за промяна на подсъдността, тъй като подсъдимият е само един, свидетели не са посочени, а само той (местонахождението на частния тъжител не е от значение за приложението на чл.43,т.1 от НПК) не отговаря на критерия за множественост, залегнал в нормата на чл.43,т.1 от НПК. Това налага производството да бъде разгледано от този съд, комуто е подсъдно деянието съобразно чл.36, ал.1 и 2 от НПК и който се явява Софийският районен съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,