Определение № 878 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 771/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ищцата И. Х. Ф. против определение № 309/07.02.2024 г. по в.гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е допълнено решение № 1289/16.11.2023 г. по горецитираното дело относно разноските, като същата е осъдена да заплати на ответника Застрахователно дружество “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” сумата от 12 650 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Определението в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на застрахователя по чл. 248 ГПК за присъждане на разликата до претендираните 17 555,49 лева, не е обжалвано. Насрещната страна оспорва основателността на депозираната частна жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 70/12.03.2025 г. по т.д. № 772/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е отменено решение № 1289/16.11.2023 г. по в.гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, в обжалваната част, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 2636/03.11.2022 г. по гр.д. № 7801/2020 г. на Софийски градски съд, е осъден ответникът да заплати на И. Х. Ф. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на пътно-транспортно произшествие на 15.02.2017 г. в Република Унгария, ведно със законна лихва от 10.06.2019 г. до окончателното й плащане, и е отхвърлена частично заявената претенция за горницата над тази сума до обжалвания пред касационната инстанция размер от 200 000 лева, като делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. С оглед изхода на спора при повторното му разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по направените в производството разноски. При това положение настоящият състав намира, че е отпаднал правният интерес от поддържане и разглеждане на частната жалба на ищцата против атакуваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,