Определение № 2709 от 23.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 657/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 13501/18.07.2025 г. на адв. Й. М. П., в качеството му на процесуален представител на Б. П. К., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1904 от 18.06.2025 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че искането за определяне и присъждане от съда на справедливо адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв, е своевременно заявено още с отговора на касационната жалба на „Банка ДСК“ АД, но съдът не се е произнесъл по него. По подробно изложени аргументи относно фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия и положения от него труд, отчитайки и обжалваемия пред ВКС материален интерес, се сочи, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) е в размер на 5 223.73 лв., като са наведени доводи в подкрепа на тезата на молителя за определяне и присъждане на възнаграждение над този размер. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че с определението, чието допълване в частта за разноските се иска, не е допуснато касационно обжалване нито по подадената касационна жалба от касатора – ищец, нито по подадената касационна жалба от касатора – ответник, поради което няма основание на адв. П. да бъде определено и присъдено от съда адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство. Изразява се несъгласие и с тезата на молителя за относимост към размера на адвокатското възнаграждение на предвидените в НМРАВ минимуми предвид приетото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 432/22 на Съда на Европейския съюз. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Преди произнасяне по основателността на молбата, настоящият състав съобрази следното: Производството по т. д. № 657/2025 г. е било образувано по подадена касационна жалба от страна на пълномощника на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 1153 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1631/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от банката срещу Б. П. К. положителни установителни искове по чл. 422 ГПК за следните суми: 22 806.75 лв. – главница, представляваща разликата между присъдена от първата инстанция главница в размер на 146 456.42 лв. и претендираната такава от 169 263.17 лв.; 113 253.30 лв. – договорна лихва за периода 30.06.2013 г. – 30.05.2019 г.; 2 107.83 лв. – санкционна лихва за периода 30.06.2013 г. – 30.05.2017 г.; 940.35 лв. – лихва за забава след датата на предсрочна изискуемост от 09.06.2022 г. до 28.06.2022 г., вкл.; 9 218.38 лв. – такси, както и по подадена касационна жалба на Б. П. К. срещу същото въззивно решене, в частта, с която въззивният съд е приел за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК, че Б. П. К. дължи на банката следните суми по договор за кредит от 29.09.2008 г. и допълнително споразумение към него от 29.12.2010 г., 04.06.2015 г. и 22.06.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. 20224110101657/2022 г. на Районен съд – Велико Търново: 569.29 лв. – такси за застраховка и 558.30 лв. – такса за подновяване на ипотека, начислена на 30.09.2018 г., както и в частта, с която е потвърдил решение № 843 от 24.02.2024 г. по гр. д. № 1719/2023 г. на Софийски градски съд в следните части: в частта, в която е признато за установено, че Б. П. К. дължи на „Банка ДСК“ АД по същия договор за кредит и допълнителни споразумения към него следните суми, за които е издадена цитираната заповед за незабавно изпълнение: главница с настъпил падеж за периода 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. в размер на 27 966.06 лв.; предсрочно изискуема главница 119 390.36 лв. със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното ѝ изплащане; договорна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 47 566.76 лв.; лихвена надбавка 3 % от 2 418.02 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 08.06.2022 г. и присъжда разноски за заповедно и първоинстанционно производство. С определение № 1904 от 18.06.2025 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му пред ВКС части нито по подадената касационна жалба от страна на касатора – ищец „Банка ДСК“ АД, нито по подадената касационна жалба от страна на касатора – ответник Б. П. К.. С разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2025 г., по което Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да даде отговор на въпросите: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ и „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. С оглед предметния обхват на настоящото производство по чл. 248 ГПК и спорните между страните въпроси, вторият въпрос по тълкувателното дело се явява обуславящ за изхода на производството за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му относно разноските, което налага спирането на производството на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателен акт. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение