Определение № 8447 от 12.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“ с искане за изменение на решение № 5812/03.06.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 4720/2025 г. в частта за разноските. Според молителя неправилно съдът е ограничил присъдените на Агенция „Митници“ разноски до юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, макар към предхождащо проведеното по делото пред касационната съдебна инстанция открито съдебно заседание писмено становище да е приложен списък, включващ и други разноски. Търсеното изменение на решението е чрез включване към присъдените в полза на Агенция „Митници“ разноски и на платените държавна такса за касационното оспорване и възнаграждение на вещо лице в първоинстанционното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от насрещната страна - „Тисенкруп матириалс България“ ООД за неоснователност на искането. С решение № 5812/03.06.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 4720/2025 г. е отменено решение № 7036/28.02.2025 г., постановено по адм. д. № 1156/2024 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо него е постановено отхвърляне на жалбата „Тисенкруп матириалс България“ ООД против решение № 32-700892/17.01.2024 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе. С касационното съдебно решение е осъдено „Тисенкруп матириалс България“ ООД да заплати на Агенция „Митници“ деловодни разноски в размер 400 лева. Молбата е неоснователна. С решението, чието изменяне в частта за разноските се иска, съдът е разрешил спора в полза на касатора. Мотивите на съдебния акт съдържат правни изводи относно приложимото право към искането на ответника за разноски и по правилата му е определил техния размер. На Агенция „Митници“ /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ са присъдени разноски за всяка съдебна инстанция в размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо 400 лева. Обвързан от диспозитивното начало в процеса съдът е съобразил пределите на сезирането с искане за разноски. В касационната жалба и в становището на касатора от 13.05.2025 г. искането за разноски е ограничено до юрисконсултското възнаграждение. Дължимо е разграничаването на процесуалните действия на страната по сезиране на съда с искане за разноски от твърдението по чл. 80 ГПК за извършване на разноски в определен размер и доказването на разноските. Доколкото в частта в частта за разноските решението е с характер на определение, то и за изменянето му следва да са осъществени предпоставките на чл. 253 ГПК. Не са се променили обстоятелствата, при които е постановен съдебния акт и постановяването му не е резултат на грешка или пропуск. Съдът подържа позицията си от решението за правото на касатора на разноски в размера по съдебния акт. Воден от горното, съдът