Определение № 735 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на отдел "Контрол и правоприлагане" на Националното тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) срещу протоколно Определение №1890 от 27.10.2023 г. на Административен съд (АС) - Благоевград по КАНД № 602/2023 г., с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, тъй като не са налице основанията за спиране. Счита разпоредбата на чл. 228 АПК, както и тази на 144 АПК, за неприложими в касационното производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Допълва, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, е отправил преюдициалното запитване до СЕС. Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред АС - Благоевград, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Р. Тумбев изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи от ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус (в този смисъл Определение №426 от 15.01.2024 г. по адм.д. №11920/2023 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия; Определение №12119 от 07.12.2023 г. по адм.д. №11177/2023 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия и др.). Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е посочил, че от Административен съд – Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с Определение №113 от 31.01.20223 г. по КАНД № 997/2022 г., въз основа на което е образувано дело № С-61/2023 г. Счел е, че е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като решението по това дело ще има значение за правилното решаване на спора в настоящето производство. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че е налице основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В производството пред Административен съд – Благоевград следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Петрич относно законосъобразността на Наказателно постановление №BG01022022/2000/Р8-15 от 11.07.2022 г. на началника на отдел "Контрол и правоприлагане" на Националното тол управление към АПИ. С него е установено, че не е заплатена изцяло пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за пътно превозно средство с регистрационен №[рег. номер], представляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на Р. Тумбев е наложена глоба в размер на 1 800,00 лв. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на глоба във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Благоевград е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По искането на ответника за разноски: Съгласно разпоредбата на чл.143 АПК отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението и може да бъде осъществена само по висящия процес. С оглед изложеното възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Този извод кореспондира с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение