Определение № 568 от 23.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2089/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл.306 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на пълномощника на „ИСКЪР 59”ЕООД[ЕИК] срещу определение от 31.01.2018 г. по гр. дело №1916/2011г. на СГС, 1-во гр.отделение, с което е прекратено производството по молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК и на основание чл.303 т.5 ГПК на решение №2220 /16.11.2015 г. по гр.д. №2799/15 на САС и Решение №19332/19.12.2014 г. по гр.д. № 1965/2011 на СГС, Първо гр.отд.. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.306 ал.3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, което има характер на разпореждане за връщане на молба по чл.303 и следващите ГПК, администриращият съд се е позовал на обстоятелството, че дружеството-молител е заличено в ТР и следователно не е правосубектно да сезира съда. Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен, доколкото с решение №2029 от 30.10.2017 г., постановено по дело за несъстоятелност № 3837/16 на СГС, ТО,14 с-в на основание чл.632 ал.4 ТЗ търговецът „ИСКЪР 59” ЕООД ЕИК[ЕИК] е заличен в ТР. Според отбелязването в самото решение, същото е влязло в сила на 07.11.2017 г.. По изложените съображения обжалваното определение, с характер на разпореждане, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение