Определение № 123 от 08.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г.

Производството е по чл.229 ГПК. Обжалвано е решение от 31.01.2013г. по гр.д.№2518/2012г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.64, ал.1, т.1 СК, вр. чл.53, ал.2 СК/отм./. С определение от27.01.2014г. е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С молба от 03.04.2014г. К. Ц. В., чрез процесуалния си представител прави искане за спиране на производството по делото до разглеждане на гр.д.№5662/2009г. на ГС София. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 229 ГПК, приема за установено следното: Молбата е неоснователна. От твърденията на жалбоподателката К. Ц. се установява, че пред ГС София е образувано гр.д.№ .№5662/2009г., което има за предмет прекратяване на осиновяването й, направено от Ц. В. – съпруг на М. Ф.. Предмет на разглеждане в образуваното пред ВКС гр.д.№5196/2013г. е иска на М. Ф. за прекратяване на нейното осиновяване по отношение на К. Ц.. При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а именно когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решение на спора. Предпоставките за прекратяване осиновяването на жалбоподателката от двама съпрузи следва да се преценяват за всеки един от осиновителите поотделно и не е налице връзка на преюдициалност на единия спор спрямо другия. Предвид изложените съображения, съдът