Определение № 202 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. ` Подадена е на 30.07.2015г. молба от Н. Г. М., лично и в качеството му на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и от Д. Г. М. за допълване на постановеното по делото решение № 75 от 16.07.2015г. в частта му за разноските чрез присъждане на направените от тях разноски в касационното производство съобразно изхода на спора. Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез Областна дирекция „Земеделие” [населено място], изразява становище за неоснователност на молбата; предявява възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С постановеното решение № 75 от 16.07.2015г. по настоящето дело, е постановено следното: 1/ обезсилено е въззивно решение № 105 от 07.07.2014г. по гр.д. № 277/2014г. на Варненски апелативен съд в частта, с която на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД са обявени за нищожни: констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписванията-Б. с № 53, т.VІІ, д. № 1966, вх. № 3362 от 10.09.2008г. и констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписванията- Б. с № 54, т.VІІ, д. № 1967, вх.№ 3363 от 10.09.2008г. и е прекратено производството по делото в тази част; 2/ отменено е въззивното решение в останалата обжалвана част по иска по чл. 108 ЗС и по иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на сделката по нотариален акт № 95, т.VІІ, рег.№ 5139, нот.д. № 1048/2009г. на нотариус № 109, вписан с № 178, т.ІХ, н.д. № 1661, вх.рег.№ 3772 от 30.09.2009г. и вместо това: а/ е признато за установено по отношение на Н. Г. М. лично и като [фирма], ЕИК[ЕИК] и Д. Г. М., двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.9, че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, е собственик на подробно описани в диспозитива недвижими имоти като са осъдени ответниците на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищеца владението върху тези имоти; б/ е отхвърлен предявения от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, против Н. Г. М. лично и като [фирма] с ЕИК[ЕИК] и против Д. Г. М. иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за признаване нищожност на сделката по нотариален акт № 95, т.VІІ, рег.№ 5139, нот.д. № 1048/2009г. на нотариус № 109, вписан в Службата по вписванията - Б. с № 178, т.ХІ, д. № 1661, вх.рег.№ 3772 от 30.09.2009г. по отношение на гореописаните недвижими имоти; в/ е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 134, т.VІІІ, рег.5977, д.№ 1101 от 10.09.2008г. на нотариус №109, вписан в Службата по вписванията-Б. с № 53, т.VІІ, д. № 1966, вх. № 3362 от 10.09.2008г. и констативен нотариален акт № 135, т.VІІІ, рег. 5978, нот.д. № 1102 от 10.09.2008г. на нотариус № 109, вписан Службата по вписванията- Б. с № 54, т.VІІ, д. № 1967, вх.№ 3363 от 10.09.2008г., в частта им, засягаща процесните недвижими имоти. В това решение съдът не се е произнесъл по искането на касаторите, заявено в касационната жалба, за присъждане на направените разноски по делото, включително адвокатски хонорар. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Видно от приложените фактури на л. 129 и л. 131 и списъка на разноските на л. 128 от делото, касаторите са направили следните разноски пред касационната инстанция: 2400 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и изложение, за процесуално представителство и защита пред ВКС; 2400 лв. за адвокатско възнаграждение по два иска за нищожност на два констативни нотариални акта и иск за нищожност на договор за продажба, 1800лв. за държавни такси. Правото на разноски в процеса е регламентирано в чл. 78 и сл. ГПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния изход на делото. Несъмнено е, че ответникът по иска има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, при прекратяване на делото, а при частично отхвърляне - съответно на отхвърлената част. В случая претендираните от касатора в настоящото производство разноски са общо 6600лв. и реалното им извършване е удостоверено с приложени доказателства. При преценка основателността на молбата следва да се вземе предвид следното: Касационната жалба касае три от предявените с исковата молба искове - искът по чл. 108 ЗС, искът по чл. 26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора за продажба по нотариален акт № 95, т.VІІ, рег.№ 5139, нот.д. № 1048/2009г. на нотариус № 109 и исковете по чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на двата констативни нотариални акта, издадени на ответника по иска - констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписванията-Б. с № 53, т.VІІ, д. № 1966, вх. № 3362 от 10.09.2008г. и констативен нотариален акт, вписан в Службата по вписванията- Б. с № 54, т.VІІ, д. № 1967, вх.№ 3363 от 10.09.2008г. С постановеното решение е уважен първия иск – този по чл. 108 ЗС, отхвърлен е втория и е прекратено производството по третия. Следователно касаторите имат право на разноски единствено за исковете по чл. 26, ал.1, и чл. 26 ал.2 ЗЗД. В исковата молба е посочена цена на иска 88 523,60 лв. и това е сборна цена на всички предявени искове /въпреки дадените от съда указания надлежно разграничение в цените на отделните искове не е направено/. При тази цена на исковете съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.2 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за всички искове е 2389 лв. За да се определят дължимите на молителя разноски следва да се изходи от съотношението между отхвърлени и уважени искове, както и да се прецени наведеното от ответника по молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК. На първо място, следва да се вземе предвид, че е налице висока фактическа и правна сложност на делото само по отношение на иска по чл. 108 ЗС, за който обаче молителят няма право на разноски. Що се отнася до исковете за нищожност - производството по тях не се отличава с фактическа и правна сложност и е с предвидим резултат пред касационната инстанция. Затова уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 4800лв., от които 2400лв. само за тези искове, е твърде прекомерно. Отчитайки всички тези обстоятелства и предвид указанията в т.3 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че молителите имат право на разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв. за отхвърлените и прекратени искове. Тази сума следва да им се присъди. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.