Определение № 183 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4464/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу определение № 452/24.07.2018 г., постановено по частно възз. гр. дело № 378/2018 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 399/17.05.2018 г. по гр. дело № 318/2017 г. на Разградския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, образувано по искове по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.). В частната касационна жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Ответниците М. С. Е. и С. Т. Е. в отговора на частната касационна жалба излагат становища и съображения, че не следва да се допуска касацинното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С определение № 452/11.12.2018 г. частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение № 1/2018 по това тълкувателно дело е постановено на 05.03.2020 г. и е обявено на 04.06.2020 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК. Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като изведеният в изложението към частната касационна жалба, правен въпрос относно характера на срока (инструктивен или преклузивен) по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.), попада в предмета на разглеждане на посоченото тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. В тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по това тълкувателно дело е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.). За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. Установил е, че в настоящия случай този срок е започнал да тече на 28.05.2014 г. и че решението на комисията за образуване на производството е взето на 13.09.2017 г. – след изтичането му, предвид което съдът е приел, че образуваното срещу ответниците производство е недопустимо, такова е и съдебното производство, респ. – недопустими са и предявените по делото искове. От горното е видно, че въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.), в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания, дадени с тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Също предвид цитираните задължителни указания, обжалваното въззивно определение се явява и неправилно – в нарушение на закона апелативният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен, както и че след като решението на комисията за образуване на производството е взето след изтичането му, образуваното срещу ответниците производство пред комисията и пред съд, респ. – и предявените по делото искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) са недопустими. При това положение, неправилното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото пред окръжния съд е прекратено като недопустимо, следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявените искове. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение