Определение № 316 от 15.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2574/2018 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД за допълване на определение № 146/22.03.2019г. по ч.т.д. № 2574/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като му се присъди сумата от 436 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Н. Г. П. в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставки за допълване на определението, тъй като до постановяване на съдебния акт не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за извършването им. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. С определение №146/22.03.2019г. по ч.т.д. №2574/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., е потвърдено определение №175/10.07.2018г. по т.д. №1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. В същото време, независимо от своевременно направеното искане за присъждане на разноски с отговора на частната жалба, основателен е доводът на ответника, че липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение от молителя. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящата хипотеза с приложения към отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие от 01.10.2018г. молителят е възложил на адв.Д. Д. осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, като е уговорeно възнаграждение в размер на 436 лв., платими по банков път в срок до 09.10.2018г. Доказателство за заплащане на договореното възнаграждение обаче не е приложено към отговора. Извлечение от сметката на адв.Д. Д. е представено едва с молбата по чл.248 от ГПК, поради което не следва да се взема предвид. Неоснователна е и молбата за допълване на определението от 22.03.2019г. и по отношение на разноските в размер на 872,28 лева, направени от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД по т.д. №1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. С определението, постановено по настоящото дело е потвърдено определение №175/10.07.2018г. по т.д. №1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., в който случай въпросът за разноските, направени в производството по №1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., не подлежи на самостоятелно преразглеждане. Още повече, че претендираните от молителя разноски в размер на 872,28 лева, вече са му присъдени с определение №175/10.07.2018г. по т.д. №1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд