Определение № 60363 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2965/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „Рила Комерс“ ООД срещу разпореждане № 1523 от 31.05.2021г. на съдията –докладчик по ч.гр. дело № 1020/2021г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, четвърти състав, с което е върната като просрочена подадената частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 1025 от 13.04.2021г., с което е потвърдено определение от 03.02.2021г. по гр.д. № 13769/2021г. на Софийски градски съд, с което делото по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК е прекратено пред сезирания съд и е изпратено по правилата на родовата подсъдност на Софийския районен съд. Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и иска отмяната му, твърдейки, че след като препис от определението от 03.02.2021г. на апелативния съд е връчен на страната на 19.05.2021г., а 24.05.2021г. е национален празник и неработен ден, то седмодневният срок за обжалване на определението е изтичал на 27.05.2021г., на която дата е подадена върнатата като просрочена частна касационна жалба. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне като просрочена подадената на 27.05.2021г. частна касационна жалба срещу определението от 03.02.2021г. по ч.гр.д. № 1020/2021г., САС е приел, че едноседмичният срок за обжалване, броен от 19.05.2021г., когато е връчен препис от съдебния акт на „Рила Комерс“ ООД, е изтекъл на 26.05.2021г., сряда, присъствен ден. Обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Препис от определение № 1025 от 13.04.2021г. по ч.гр. д. № 1020/2021г. на САС е връчен на „Рила Комерс“ ООД, чрез управителя на дружеството, на 19.05.2021г., видно от материалите в кориците на делото. Частната касационна жалба срещу това определение е предадена и приета от куриер, видно от приложената товарителница, на 27.05.2021г., като това е датата на депозиране на жалбата. Според чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на обжалвания акт, като съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици изтича в съответния ден на последната седмица. Следователно щом препис от определението е връчен на 19.05.2021г., ден сряда, то същият изтича на 26.05.2021г., ден сряда, който е присъствен ден /чл. 62, ал. 1 ГПК/. Ирелевантно е обстоятелството, че в рамките на едноседмичния срок е имало ден, който е национален празник, какъвто е 24.05., т.е. неприсъствен ден, щом последният ден от срока е присъствен. В приложимите за случая редакции на нормите, регламентиращи сроковете в гражданския процес /чл. 60 - чл. 62 ГПК/ не е предвидено спиране на течението на сроковете за дните на официални празници, поради което срокът не е спрян за датата 24.05.2021г., за да започне да тече отново от 25.05.2021г. и да изтече на 27.05.2021г.. Доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,