Определение № 31 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 02.12.2020г. молба от адв. А. С., пълномощник на ответниците по делото Е. Б. Г., К. А. А., М. Т. А.-Г., Д. А. Г., В. Н. Н., Д. Ю. Д., К. А. З., Т. И. К., Г. П. К., Р. О. П. и П. И. П., за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, с което молителите са осъдени да заплатят на жалбоподателите адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4689 лв. Според молителите цената на иска е 53 310,35 лв. и минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 вр. чл. 2, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2555 лв. Те считат присъденото възнаграждение за прекомерно и искат намаляването му. Ответниците по молбата С. Б. Й. и Н. С. Й., представлявани от пълномощника си адв. Д., вземат становище за неоснователност на искането. Излагат съображения, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като спорът се отличава както с фактическа, така и с правна сложност. Обръщат внимание, че в развилото се пред първоинстанционния съд производство по чл. 248 ГПК, при обратен изход на спора, настоящите молители са поддържали, че минималното дължимо адвокатско възнаграждение за една инстанция е над 24000лв. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по делото решение от 19.11.2020г. е отменено въззивното решение на Пловдивски апелативен съд и постановено ново за уважаване на предявения от С. и Н. Й. против молителите установителен иск за собственост. С оглед на този изход в полза на ищците са присъдени всички направени разноски за водене на делото, включително 4689 лв. за касационната инстанция, от които 297 лв. държавни такси и 4392 лв. адвокатско възнаграждение. Предявената молба за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е било направено от ответниците по жалбата в съдебното заседание на 29.09.2020г., когато е представен списъка с разноските на касаторите и доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение. При това положение заявеното едва с молбата по чл.248 ГПК искане за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, е несвоевременно. В практиката на Върховния касационен съд /Определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о., Определение № 17 от 17.01.2014г. по гр.д. № 5628/2013г. на ІІ г.о., Определение № 36 от 26.01.2015г. по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на I г.о., Определение № 18 от 31.01.2017г. по гр.д. № 2182/2016 г. на I г.о, Определение № 145 от 1.04.2019г. по гр. д. № 3632/2018 г. на III г.о. и др./ се приема, че искането по чл.78, ал.5 ГПК следва да се заяви след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските; поради това срокът за предявяване на такова искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски /виж т.11 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК/; само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал.5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Само на това основание, поради несвоевременност на възражението за прекомерност, молбата не може да бъде уважена. За пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав, дори и да бе заявено в срок, искането по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Не са налице предпоставките на посочената норма за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, което надвишава минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г. Спорът се характеризира с фактическа и правна сложност - събраният доказателствен материал е обемен, наведените и разгледани доводи и възражения на страните по съществото на спора са много, така че превишението на заплатеното адвокатско възнаграждение над минималното, е оправдано. Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,