Определение № 50743 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2227/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Г., чрез пълномощника адв. П. Б., срещу решение № 263096 от 14.05.2021г. по въззивно гр. дело № 9503/2019 г. на Софийския градски съд, ГО, ІII въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № 87700 от 08.04.2019г. по гр. дело № 16308/2016г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение, на основание чл.128, ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения между бабата по бащина линия Е. Х. Г. (молител) с детето А. А. Г., родено на ............г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 16,00 часа до 18,00 часа, както и пет дни през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да се определи по-широк режим на лични контакти между бабата и детето. Касаторът сочи, че обжалва решението на СГС изцяло, включително и в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на съдебни разноски във въззивното производство. Ответницата по жалбата В. М. Х., чрез пълномощника адв. Ж., оспорва същата, като недопустима. Излага становище и за липса на предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалвания съдебен акт. Ответницата по касация Е. Х. Г. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Първоинстанционното производство е било образувано по молба с правно основание чл. 128, ал.1 СК на Е. Г.-баба по бащина линия на детето А. Г., подадена против родителите на детето-майката В. Х. и бащата А. Г. за определяне на мерки за лични отношения между бабата и внучката. Съставът на СРС е уважил частично молбата по чл. 128, ал.1 СК и е определил режим на лични контакти между бабата по бащина линия с детето на ответниците. Първоинстанционното решение е обжалвано единствено от ответницата – майката В. Х. и с атакуваното пред ВКС въззивно решение, решението на СРС е изцяло потвърдено. Във въззивното производство А. Г. е бил въззиваема страна и чрез пълномощника си е заявил становище за неоснователност на въззивната жалба на В. Х. и за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Подобно процесуално поведение на страната я лишава от правен интерес от касационното обжалване. Настоящият касатор-ответник по искането по чл. 128, ал.1 СК, не е обжалвал първоинстанционното решение и по тази причина няма право на касационна жалба срещу потвърдителното въззивно решение, съгласно принципа за инстанционната изчерпателност. Касаторът и баща на детето, недоволен от мотивите на въззивното решение, прави искане пред ВКС за определяне на по-разширен режим на лични контакти за бабата- своя майка, като това представлява недопустимо упражняване на чужди права пред съд. За наличието на правен интерес от обжалването съдът, включително касационният, е длъжен да следи не само към момента на подаване на съответната жалба, но и при разглеждане на делото и към момента на постановяване на съдебния акт. След като страната-ответник по спора, не е подала въззивна жалба и изрично е заявила съгласието си с даденото от първоинстанционния съд разрешение, което впоследствие е възприето и от въззивния съд, то възраженията й срещу така постановения резултат се явяват преклудирани, съответно - по отношение на нея отсъства защитен от закона интерес да сезира касационната инстанция с искане да преразгледа същото това разрешение. Изложеното обуславя извод за несъществуване на право на касационно обжалване в полза на А. Г. поради липса на активна процесуалноправна легитимация, съответно липса на правен интерес за него да иска постановяване на касационно решение по спора. Касационната жалба на А. Г. е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство следва да се прекрати. Касационната жалба на Г. съдържа и оплаквания срещу частта от въззивното решение, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за производството пред СГС. В тази й част касационната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК, произнасянето по която е от компетентност на въззивния съд. Предвид това, делото следва да се изпрати на СГС за произнасяне по тази молба в производство по чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО