Решение № 2572 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2014 г.

Решение № 2572 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 156/15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 963/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен РА № 041300816/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в същата част с решение № 439/30.09.2013 г. на същия директор за определени данъчни задължения на Евгени Добрев Генчев от с. Ново село, Област Велико Търново, както следва: по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 52,64 лв. и лихви върху него в размер на 91,04 лв.; задължителни осигурителни вноски за 2006 г. в размер над 64,04 за ДОО, 1,84 лв. за ДЗПО, 20,22 лв. за ЗО и лихви в общ размер върху тях от 127,01 лв.; определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви; за 2009 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 156 лв. и лихви от 50,68 лв. и осигурителни вноски и за 2010 г. допълнителни осигурителни вноски в общ размер от 1 079,13 лв. (ДОО - 494,60 лв., ДЗПО - 224,82 лв. и ЗО - 359,71 лв., ведно със съответните лихви в общ размер от 421,52 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е постановил решението си в обжалваната част при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка и предвидените в чл. 122, ал. 2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа. Неправилно според касатора съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, отговорите на която имат хипотетичен характер и не са обвързани с доказателствата по делото. Сочи като пример, че вещото лице е включило в паричния поток получени от Евгени Генчев суми, за които не са представени никакви доказателства. Касаторът не е съгласен и с експертизата, назначена от съда за определяне пазарната цена на изграждането и ремонта на жилищна сграда. Изложени са и оплаквания, че съдът не е следвало да кредитира и свидетелските показания на Иван Копаранов, Мария Кръстева, Иван Начев и Милка Станева. като е недоказано, че тези лица са дали на Генчев заеми, дарения и финансова помощ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт или отмяна на решението в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 243,66 лв. Ответникът по касационната жалба Евгени Добрев Генчев от с. Ново село, Област Велико Търново, редовно призован не се е явил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По същество за да постанови решението си настоящият съдебен състав установи следното: Първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са извършили ревизията на Евгени Генчев по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а за неоснователни възраженията на ревизираното лице, че не са налице нито укрити приходи, нито превишение на разходите над доходите. В същото време съдът е приел за основателни възраженията на Генчев за начина на определяне на данъчната основа за облагане като разлика между установени доходи и направени разходи на база на действителни/разполагаеми средства и паричен поток. Относно назначената по искане на ревизираното лице съдебно-оценителска експертиза, съдът я е кредитирал, доколкото е приел, че същата е отразила степента на завършеност на имота и е използвана средна величина при използването на два различни методи на пазарните цени, които са съобразени с цените на имотите в региона. Според съда оценката е дадена по метод, определен в § 10 ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Сочи се, че тази експертиза не е била оспорена от приходната администрация в съдебно заседание и съдът я е кредитирал, а не оценителската експертиза, извършена в хода на ревизионното производство. Относно твърденията на Генчев за получени заемни средства от Иван Начев, Милка Станева и Мария Иванова, съдът е обсъдил, че при извършените по време на ревизията насрещни проверки, те са потвърдили, че са дали на Евгени Генчев парични средства като заемодатели. Съдът не е възприел констатациите на приходните органи, с които не са ценени обясненията на посочените лица, тъй като не е доказано, че са притежавали такива парични средства и са могли да ги предоставят на Генчев. При оспорване от приходните органи на представените частни документи на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, съдът е открил производство по оспорването им и във връзка с това е разпитал като свидетели посочените заемодатели, които били потвърдили, че са дали пари на Генчев. Съдът не е възприел доводите на приходните органи, че представените от Генчев доказателства са новосъздадени, след като той е декларирал заемите по чл. 124, ал. 3 ДОПК при повторно извършената ревизия. Съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е дало изчисленията си, като е обосновало подробно своите изводи относно формирането на паричния поток, както и определянето на данъчната основа. За 2006 г. съдът е приел, че е налице превишение на разходите над доходите в размера, установено от съдебно-счетоводната експертиза - 1 907,20 лв. и е установил по-малък размер на дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), като е отменил ревизионния акт за сумата над 52,64 лв. до пълния размер от 629,28 лв., както и за осигурителните вноски. За 2008 г. съдът е приел, че данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ незаконосъобразно е определен от ревизията, като е отменен изцяло, съответно и за задължителните осигурителни вноски за тази ревизирана година. За 2009 г. съдът отново е възприел констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че превишението на разходите над доходите е в размер на 1 851,53 лв. и ревизионния акт е отменен за сумата над 156 лв. и съответните лихви, както и за задължителните осигурителни вноски. За 2010 г. съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, според която превишението на разходите над доходите е в размер на 8 094,91 лв. и затова данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ е следвало да бъде в размер на 1 052,37 лв., но тъй като ревизията е определила по-малък размер на данъка - 701,58 лв., съдът е счел, че не може да влошава положението на жалбоподателя на основание чл. 160, ал. 5 ЗДДФЛ, но относно задължителните осигурителни вноски пак от съдебно-счетоводната експертиза, съдът е направил извод, че те следва да се отменят за общо за сумата над 1 079,13 лв., както следва за сумата над 494,60 лв. за ДОО, за сумата над 224,82 лв. за ДЗПО и за сумата над 421,52 лв. за ЗО и съответните лихви. Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и осигурителни вноски е недопустимо, а в останалите обжалвани части е неправилно. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. както и за осигурителни вноски, макар че такива задължения с ревизионния акт не са били определяни. Налице е произнасяне без да е налице такъв предмет на оспорване на ревизионния акт за 2008 г., поради което в тази част съдът е постановил едно недопустимо решение, което подлежи на обезсилване и прекратяване на делото в същата част. В останалата част, в която съдът е отменил ревизионния акт чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 52,64 лв. и лихви върху него в размер на 91,04 лв.; задължителни осигурителни вноски за 2006 г. в размер над 64,04 за ДОО, 1,84 лв. за ДЗПО, 20,22 лв. за ЗО и лихви в общ размер върху тях от 127,01 лв.; определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и осигурителни вноски, ведно със съответните лихви; за 2009 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 156 лв. и лихви от 50,68 лв. и осигурителни вноски и за 2010 г. допълнителни осигурителни вноски в общ размер от 1 079,13 лв. (ДОО - 494,60 лв., ДЗПО - 224,82 лв. и ЗО - 359,71 лв., ведно със съответните лихви в общ размер от 421,52 лв., В тези посочени части съдът е постановил неправилно решение на твърдяното в касационната жалба отменително основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение се изразява в неизлагане на мотиви по всички факти и обстоятелства по делото, както в административната му фаза, така и в съдебната, тъй като съдът изцяло е основал решението си на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, но не е обсъдил установеното в хода на ревизионното производство, включително назначената оценителска експертиза. Последната въобще не е коментирана и преценявана от съда. Съдът не е направил и анализ на съдебно-техническата експертиза и не е изложил мотиви защо я възприема, а не кредитира експертизата по време на ревизията. Обстоятелството, че съдебно-техническата експертиза не е оспорена от страните по делото, не дава абсолютното право на съда да я възприеме като достоверна, още повече, че не са изложени никакви мотиви защо не възприема експертизата, назначена и възприета от ревизията. В съдебното решение не е извършен никакъв анализ на изготвения паричен поток от приходните органи и ако това беше направено, съдът щеше да установи, че за 2008 г. ревизията не е установила превишение на разходите над доходите на физическото лице и не е определила данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Едва след обстойно обсъждане на съставения паричен поток от приходните органи и преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията и в съдебното производство, съдът е следвало да направи и правните си изводи. Последните не почиват на такава обстойна преценка, а са възприети констатациите на съдебно-счетоводната експертиза безкритично и на практика не са изложени мотиви защо съдът цени изцяло тази експертиза относно установените от нея доходи (а не приходи, тъй като те са относими към юридическите лица и едноличните търговци) и разходи. Съдът не е изложил мотиви относно възприетото от съдебно-счетоводната експертиза включване на получени суми от физическото лице Евгени Генчев суми от дейността на предприятието му на ЕТ според подадените от търговеца ГДД. Правилно в касационната жалба се възразява, че финансовият резултат от дейността на едноличния търговец е резултативна величина от приходи и разходи, които търговецът е отчел. По делото няма никакви данни свободни суми от дейността на търговеца да са изплащани на неговия собственик, но така направените от вещото лице констатации не са обсъждани от съда. Съдът не е обсъдил и противоречията между разпитаните свидетели за твърдените заемни суми, които ревизираното лице е получило, като те се свеждат до това, че последното е декларирало по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК, че ги е върнало на заемодателите си, а те при разпита им в съдебно заседание са заявили, че това не е така. Освен това съдът следва да даде категоричен отговор за това дали са налице неопровержими данни по делото, че посочените лица като заемодатели са притежавали такива суми, които са могли да дадат на Генчев в заем, както и да се установи дали посочените суми в действително са му предадени, предвид че договорът за заем е реален договор. Съдът при преценката на гласните доказателства е следвало да ги съпостави с установеното от ревизията при извършените насрещни проверки и едва тогава да направи правните си изводи за тези обстоятелства. Всичко изложено дотук води до извод, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва делото в обжалваната му част да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение, след обсъждане обстойно на всички събрани както в хода на ревизията, така и в съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на доказателствените средства, каквито представляват експертизите и въз основа на съвкупната им преценка да изгради и изложи и правните си изводи. Предвид изхода на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът не се произнася в настоящето решение относно разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,