Решение № 1590 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2009 г.

Решение № 1590 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Несебър срещу решение № 180/17.02.2009 г. постановено по адм. дело № 955/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради съществено нарушение на процесуални правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2 АПК образувано по жалба на Кристина Боянова Димитрова и адвокат Веселин Ангелов Паскалев и двамата от гр. София, с адрес за призоваване: гр. София 1000, бул. "Витоша" № 65 е упражнил контрол за законосъобразност на ал. 4 и 5 от чл. 34 от Наредба № 1 на Общински съвет Несебър за осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, и за безопасността на движението на територията на община Несебър /Наредба № 1/. Преценявайки законосъобразността на обжалваните разпоредби от нормативния административен акт по изложените в жалбата съображения, че тези разпоредби противоречат на разпоредбите на чл. 35 от Конституцията, Договорът за създаване на европейска общност в сила от 1.01.2007 г. и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, съдът е отменил оспорените текстове от Наредбата. Оспорените текстове са приети на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1, с решение на Общински съвет № 241, протокол № 8 от 29.05.2008 г. и имат следното съдържание: ал. 4 - "Забранява се разполагането на палатки и/или каравани извън туристическите обекти като къмпинг по смисъла на т. 2.8 от Приложение № 1 на Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настяняване и заведенията за хранене и развлечение", а ал. 5 - "При констатиране на нарушения по ал. 4 на нарушителите се налага наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ до 5000 /пет хиляди/ лева." Обжалваното решение е правилно. На основание чл. 76, ал. 3 АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Преценявайки законосъобразността на оспорените разпоредби от Наредбата съдът обосновано е приел, че новите ал. 4 и 5 на чл. 34 от Наредба № 1, са приети при грубо нарушение на процесуалните разпоредби регламентирани в чл. 26, ал. 2 Наредбата и доклада към него въобще не са публикувани на интернет страницата на общинския съвет. На гражданите не е била дадена възможност да изразят мнението си и да направят своите възражения относно инкриминираното ново административно нарушение, каквото представляват по същество приетите нови алинеи на чл. 34 от Наредбата. Този правен извод е законосъобразен и обоснован. Настоящият състав споделя извода на АС - Бургас за приемане на процесните разпоредби при съществено нарушение на процедурните правила визирани в ЗНА. Наред с това следва да бъдат допълнени мотивите на съда в следния смисъл: Забраната за разполагане на палатки на територията на цялата община Несебър нарушава основното право на гражданите свободно да се придвижват на територията на страната. Това право е гарантирано от чл. 35 на Конституцията на РБ и може да бъде ограничено само със закон и то само за посочените в разпоредбата цели, а именно за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Желанието на група собственици на неурбанизирани поземлени имоти в. м."Иракли" да ограничат достъпа на хора, автомобили и палатки до морския плаж не може да бъде причина за приемане на правна норма /общо правило за поведение, което се прилага към неограничен кръг от субекти, има нееднократно действие, а териториалното му действие се разпростира по отношение на цялата община/, регламентираща състав на административно нарушение, с което се забранява разполагането на палатки и/или каравани извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинг. Освен това за да бъде едно деяние обявено за административно нарушение, то следва да нарушава обществения ред на държавно управление и да разкрива някаква степен на обществена опасност, аргумент от чл. 6, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания този смисъл общинският съвет не е изложил никакви мотиви към проекта за изменение и допълнение на чл. 34 от Наредба № 1. Защитата на частноправни интереси на ограничен кръг от хора не може да бъде основание за налагане на подобна забрана и въздигането и за административно нарушение. Отменените разпоредби противоречат на Закона за туризма /ЗТ/ и Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В Закона за туризма къмпингуването е уредено като туристически обект, в който се предоставят туристически услуги и липсва забрана за разполагане на собствена палатка за собствени нужди. Такава забрана не се съдържа и в Закона за опазване на околната среда. Без каквото и да е основание и мотивация общинският съвет на община Несебър е приел, че разполагането на палатки и/или каравани извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинг, е общественоопасно деяние, което при това следва да бъде санкционирано с наказание, по-високо от предвидените по НК за деяния с висока степен на обществена опасност, като изнудване, подкуп, безстопанственост, кражба и др. В чл. 34, ал. 1, чл. 35, ал. 1-11 на Наредбата при това подробно са описани различни състави на административни нарушения, с различна степен на обществена опасност, които засягат отношения свързани с опазването и поддържането на околната среда на територията на общината. Приемането на новите текстове забраняващи разполагането на палатки и/или каравани не оправдава намерение за защита на обществени отношения и обществения ред в общината. Неоснователен е и довода за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорване за жалбоподателите. Този довод е поддържан и пред първата инстанция и правните изводи на съда за допустимост се споделят изцяло от касационната инстанция. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК лица са всички граждани спрямо които нормативният административен акт се разпростира. Адресат на отменените норми, в предвид съдържанието на същите /забрана за разполагане на палатки и/или каравани на територията на община Несебър/, може да е всяко физическо лице, навършило 16 години, по аргумент от разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН, определяща кръга на административнонаказателно отговорните лица. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,