Решение № 1155 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. Х., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Филипов, срещу Решение № 26673/06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 9592/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/3/0/06390/04/01 от 30.08.2024 г., издаден от Директора на Областна дирекция (ОД) – София на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че лицето няма право да получи второ плащане и дължи връщане на първото му изплатено. Оспорват се мотивите на съда, според които е налице несъответствие между представените документи за изграждане на актива и констатациите на административните органи при извършено посещение на място. По отношение на липсващите животни се твърди, че това е резултат от непреодолима сила, за което е представен документ, който не е обсъден. Сочи се, че решаващата инстанция не е съобразила правното значение на представените нови писмени доказателства, от които се установява, че при издаване на фактурата за закупуване на материалите за изграждане предмета на инвестицията е допусната грешка. Прилага писмени доказателства. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по същество, с което да бъде уважена жалбата против процесния АУПДВ. Ответникът – Директор на ОД – София на ДФЗ не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 14/06/3/0/06390/04/01 от 30.08.2024 г., издаден от Директора на ОД – София на ДФЗ, с който, на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 20, както и чл. 14, ал. 1, т. 6 от Административен договор № BG06RDNP001-6.008-0129-C01 от 09.02.2022 г., респ. т. 29.3.5 от Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“, т. 33 във вр. т. 33.2, т. 33,5, т. 33.6, т. 33.8, т. 33.9 от Раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, на М. П. Х. е отказано изплащане на финансова помощ в общ размер на 9 779,00 лв., представляваща второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.008-0129-C01 от 09.02.2022 г., и ѝ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лв., представляващо първо плащане. В хода на административното производство е прието за установено, че на 04.09.2023 г. М. П. Х. е подала, чрез електронния си профил в ИСУН, искане за второ плащане във връзка със сключения Административен договор № BG06RDNP001-6.008-0129-C01 от 09.02.2022 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.“. Съгласно Приложение № 2 от „Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи“ от Договора бенефициентът има заложена за изпълнение инвестиция в ДМА – „изграждане на ограда“. Посочената инвестиция е обвързана със заложения за изпълнение специфичен резултат „Инвестиции в изграждане на огради и преградни съоръжения в рамките на стопанствата – в размер, най-малко левовата равностойност на 1 000 евро“, обективиран в „Таблица за специфични цели и резултати“ от Приложение 3 към Договора. Съгласно Таблица № 7 „Животновъдство“ от бизнес плана към административния договор за стопанската 2022/2023 г. ползвателят на помощта следва да отглежда пернати животни (гъски) – 200 броя. Отглеждането им е свързано и с изпълнение на заложената в Приложение № 3 от Договора цел „Увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2 000 евро, измерен в Стандартен производствен обем (СПО) само с животни от Приложение № 9“. Към подаването на искането за второ плащане и с оглед поставените цели и резултати за изпълнение Х. е представила декларация за данните за определяне на СПО на стопанството към датата на подаване искането за второ плащане (Приложение „Б“), в която декларира, че отглежда 200 броя гъски. По отношение на заложената инвестиция в ДМА – „Изграждане на ограда – 1 брой“, са представени Договор № 1 от 25.05.2023 г., сключен с „Ник – Индъстрий“ ЕООД (изпълнител), с предмет „Направа на ограда [населено място]“, фактура № 0000000772/14.06.2023 г., издадена от „Ник – Индъстрий“ ЕООД, в която са описани материалите, както следва: 1. бетон В25 С20/25 8 куб.м.; 2. желязо ф6.5, ф.8, ф. 10 – 191,80 кг; 3. превоз с бетоновоз 2 курса – 63 км; направа на ограда – 1 брой; фискален бон от 14.06.2023 г. към фактурата; приемно-предавателен протокол от 20.06.2023 г. В протокола е посочено, че „СМР бяха направени качествено и в договорения срок и предадени на възложителя, без никакви възражения“. С цел установяване изпълнението на заложените в административния договор и бизнес плана цели и резултати, на 26.10.2023 г. е извършено посещение на място в стопанството на лицето. По време на проверката от служителите на ДФЗ е констатиран по-малък брой животни – вместо 200 броя гъски, са установени 190 броя. Относно разминаването, лицето е посочило, че 10 гъски са убити от диви животни – лисици. В хода на обработката на подаденото искане за второ плащане е установено, че документите, представени за заложения ДМА, не кореспондират с установеното при извършеното посещение на място. На 06.12.2023 г. е извършена нова проверка на място, като отново отглежданите животни са били 190 броя. По отношение на оградата са направени констатации, че фактурираните материали не са вложени в изпълнението ѝ. Във връзка с констатираните несъответствия, от Х. е представено възражение на 05.01.2024 г., според което от фирмата доставчик – „Ник – Индъстрий“ ЕООД, е допусната техническа грешка при издаване на фактурата. След двете посещения на място и извършените административни справки, на 18.12.2023 г. на Х. е изпратено уведомително писмо с изх. № 07-225-6500/297 за отстраняване на нередовности. Изискано е да се представят обяснения относно констатираната липса на животни, както и по отношение на документите за изграждане на оградата. Към отговора, подаден на 05.01.2024 г., е представен Протокол № 2/05.01.2024 г., издаден от кметския наместник на [населено място] – Д. А.. В Протокола е посочено, че същият се издава в уверение на това, че на 15.10.2023 г. близо до стопанството на М. Х. хищници са нападнали животните и са умъртвили 10 броя гъски. В протокола е посочено същият да послужи пред ветеринарно-медицинските служби. Проверка в ОДБХ – Перник е установила, че не е постъпвала информация за убити животни. Протоколът не е кредитиран и с оглед твърдяната дата на събитието – 15.10.2023 г. и датата на издаването му – 05.01.2024 г. Допълнително, в АУПДВ е посочено, че бенефициентът не следва да се позовава на настъпили непреодолима сила или извънредно обстоятелство по чл. 19 от Договора, доколкото не е изпълнил предвидения срок за уведомяване органите на ДФЗ. Отправено е запитване до кмета на Община Земен относно реда за съставяне на протоколи, като от кметската администрация е посочено, че следва да бъде извършено посещение на място, каквото в случая не е. Отделно е посочено, че кметският наместник е уведомен за настъпилото събитие от Х. на 05.01.2024 г. Въз основа тези фактически установявания, административният орган е приел, че при изчисляване икономическия размер на стопанството, се вземат предвид наличните при извършените проверки животни (гъски), а именно 190 броя, като стандартният производствен обем (СПО) се равнява на 7 771,64 евро, при заложен СПО е 7 999 евро. Допълнително, по отношение на оградата е прието, че не са представени документи за допусната грешка относно вложените материали, нито от Х., нито от управителя на „Ник – Индъстрий“ ЕООД – Н. Н.. С писмо с изх. № 07-225-6500/139 от 04.06.2024 г. лицето е уведомено за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като му е предоставен 14-дневен срок за становище и представяне на доказателства. На 10.06.2024 г. от бенефициента е депозирано възражение, като са представени аналогични обяснения относно липсващите животни и констатираните разлики в документите за изграждане на оградата. По отношение неизпълнение задължението за уведомяване на Фонда в 15-дневен срок от настъпване на събитието, от Х. са изложени обяснения, че е резултат от здравословни проблеми в семейството, за което не са ангажирани доказателства. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материални разпоредби. Изцяло са споделени констатациите, отразени в АУПДВ, като е прието, че актът е издаден при спазване разпредбите на чл. 26, чл. 28 и чл. 35 АПК. Формиран е решаващ извод, че бенефициентът не е изпълнил поетите договорни задължения, както и е допуснал нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 45, т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г., поради което законосъобразно му е отказано изплащане на второ плащане по сключения Договор за БФП, и е изискано да възстанови полученото първо плащане. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаването му. Липсата на фактически установявания и немотивираността на акта винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат, не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му и определянето на размера на установените публични задължения. Липсата на мотиви препятства и съдебната проверка за съответствие на акта с приложимия материален закон. В оспорения АУПДВ, като фактическо основание за издаването му, е прието, че при извършените две проверки на място, в стопанството на бенефициента, на 26.10.2023 г. и на 06.12.2023 г., установеният брой гъски е бил 190, вместо предвидените 200. С акта е прието също, че между изградения ДМА – ограда, и фактурата за закупуване на материали, са налице несъответствия. Посочената липса на животни е приета като неизпълнение на сключения договор и бизнес плана, тъй като заложената производствена програма изисква увеличение на стопанството, измерено в СПО, с минимум 7 999 евро, а в случая е постигнато 7 771,40 евро. По отношение на оградата е прието, че не е изпълнена инвестиция в ДМА в размер най-малко левовата равностойност на 1 000 евро. В конкретния случай по отношение на липсващите животни, нито в писмото по чл. 26 АПК за откриване на производството по издаване на АУПДВ, нито в самия акт е посочено как е изчислен размерът на СПО, съответно не става ясно как органът е достигнал до извод, че при заложено нарастване на стопанството с минимум 7 999 евро, е постигнато такова, равняващо се на 7 771,40 евро, което не е съобразено от съда. По отношение на оградата, с акта безспорно е прието, че е изграден предметът на инвестицията, като според органа са налице несъответствия между констатираното при проверките и данните във фактурата. Отново обаче, нито в писмото по чл. 26 АПК, нито в самия АУПДВ са изложени конкретните несъотвествия, мотивирали извода за допуснато от бенефициента нарушение. Отделно – в акта е посочено, че на управителя на дружеството изпълнител – „Ник – Индъстрий“ ЕООД, е връчено искане за представяне на писмени обяснения, като към момента на издаване на АУПДВ такива не са представени. Последното е мотивирало органа да приеме, че твърдението на Х. за допусната от служител на дружеството грешка, е останало недоказано. В хода на съдебното производство от страна на Х. са представени обяснения на управителя на „Ник – Индъстрий“ ЕООД – Н. Н., както и стокова разписка за действително вложените материали. В обясненията е посочено, че стоковата разписка се издава след направен оглед на място и поради грешно издадена фактура. Представените нови писмени доказателства не са съобразени от административния съд в нарушение разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на лицето против процесния АУПДВ, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което да бъде отменен актът. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 1 444,70 лв., представляващи 10 лв. държавна такса за образуване на делото пред административния съд, 1 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение за делото пред административния съд и 234,70 лв. държавна такса за касационно оспорване. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 738,66 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение