Определение № 989 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 588/2024 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. От страна на пълномощника на В. Б. Н. в качеството й на ЕТ“Орион-В. Н.“-в несъстоятелност, [населено място], ЕИК[ЕИК] е подадена на 06.12.2023 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 12.10.2023 г. г. решение № 83 от 12.10.2023 по в.т.д. №151/2023 г. на АС-Бургас, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е бил отхвърлен от въззивния съд искът на молителя срещу Р. Д. Я. за установяване несъществуването на вземане в размер от 9500 лева, с ред на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 7, ТЗ, прието с определение № 260648/03.11.2022 год. по търг. д. № 123/2019 год. на БОС, която сума представлява претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по писмено споразумение от 25.05.2021 год. към предварителен договор от 05.01.2020 год. вследствие на наложени по молба на длъжника по изпълнението ЕТ“Орион-В. Н.“-в. несъстоятелност, [населено място], ЕИК[ЕИК] –обезпечителни мерки. Като новооткрито но обстоятелство/ писмено доказателство / от съществено значение за спора, което попада и в допълнителните характеристики по чл.303 ал.1,т.1 ГПК се сочат: Опр. № 26038/18.09.2023 г. по т.д. № 123/2019 г. на ОС-Бургас и проведената на 20.10.2023 г. продан по реда на чл.717 и сл. ТЗ. В писмен отговор от страна на пълномощника на Р. Д. Я. са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна, доколкото в рамките на исковото производство, завършило с решението, чиято отмяна се иска са били правени аналогични на наведените в молбата по чл.303 ал.1,т.1 ГПК възражения и следователно не става въпрос за нови или новооткрити обстоятелства и писмени доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо т.о. като прецени, че въззивното решение подлежи на атакуване по реда на чл.303 и следващите от ГПК и молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1, т.1 ГПК и на основание чл.307 ал.1 от ГПК.