Определение № 2942 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А. против решение № 576 от 14.11.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2025 г. на Благоевградския окръжен съд, първи възззивен граждански състав. С въззивното решение е обезсилено решение № 500389 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 32 по описа за 2021 г. на Районен съд-Разлог в частта, с която е признато на основание чл.193 от ГПК оспорването на верността на декларация за трудова злополука в точки 25, 26, 27, 31 и 32 и е признато за недоказано оспорването на верността на протокол № 10 от 2005 г. по пункт осми, а в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от М. И. А. срещу А. М., А. Д. А. и срещу ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“-с. Б., иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по чл.310, ал.1 във връзка с чл.308, ал.1 от НК първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи вероятна недопустимост на решението, очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран?

2. По приложението на чл.272 от ГПК и по-конкретно, задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички относими към спора по иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК доказателства, включително и събрани в рамките на наказателното производство, които са от значение за установяване на твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство?

3. Допустимо ли е съставянето на официален документ съобразно утвърден образец с нанасяне на корекции и допълнения в съдържанието на документа, както и използването и/или входирането на така съставен официален документ по утвърден образец с нанесени в същия корекции и допълнения?

А. М. и А. Д. А. застъпват становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ не е подало отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът М. И. А., по това време учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на 14.04.2005 г. в училището в [населено място] е влязъл в спор с чистачката А. А. и я е блъснал, при което тя залитнала и паднала на пода. Директорът на училището А. М. е съставил декларация за трудова злополука на същата дата и след извършено разследване, чиито резултати са отразени в протокол № 10 от 15.4.2005 г., с разпореждане №131 от 15.12.2005 г. РУ „Социално осигуряване“-гр. Благоевград, е признало злополуката за трудова. С решение № 483 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 711/2011 г. на Благоевградския окръжен съд пострадалата А. А. е осъдила училището да и заплати 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 13 190,89 лв. имуществени вреди, причинени от трудовата злополука, която е обусловила психотравма и посттравматично стресово разстройство. На свой ред училището е осъдило М. И. А. да заплати на основание чл.203, ал.2 от КТ издълженото от училището обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на А. А. въз основа на влязло в сила решение № 3994 от 7.7.2017 г. по гр. д. № 120 по описа на Районен съд-Разлог. След това М. А. е завел исковата молба, по която е образувано настоящото дело. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че в декларацията за трудова злополука директорът е извършил добавки. Посредством прибавения текст директорът е декларирал невярното обстоятелство, че в резултат от бутането А. А. си е наранила главата. По този начин А. М. е извършил престъпление-потвърдил неистина в декларацията, което било констатирано по прокурорска преписка № 2067/2015 г. по описа на Районна прокуратура-Благоевград. Въпреки това наказателно производство срещу А. М. не е било образувано, а прокурорската преписка е била прекратена, тъй като е изтекла погасителната давност. Ето защо М. А. е предявил срещу училището, срещу директора А. М. и срещу А. Д. А. иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпното обстоятелство.

Ответниците са оспорили предявения иск, А. М. е отрекъл да е извършил твърдяното в исковата молба престъпление.

Оригиналът на декларацията за трудова злополука е бил изпратен от ТП на НОИ-Благоевград на Районна прокуратура-Разлог по прокурорска преписка № 19/2015 г., която е била приложена към преписка № 2067/2015 г. на Районна прокуратура-Благоевград. Преписките, заедно с оригинала на декларацията, са били унищожени/кореспонденция на стр.222-226 по описа на РС-Разлог/.

Изхождайки от обстоятелството, че оригиналът на декларацията не е налице, първоначално назначеният експерт-графолог със задача да установи дали директорът е автор на добавения текст, е заключил, че документите, обект на експертизата, са дигитални копия, които са отпечатани на принтерно устройство с лошо качество. Ето защо е приел, че в случая могат да се определят единствено характеризиращите почерка общи графически признаци и е невъзможно определянето на индивидуализиращи частни такива, което прави обектите/ксерокопията/ негодни за идентификационно изследване.

Тройната графическа експертиза също е констатирала, че оригиналът на декларацията е изпратен по прокурорска преписка № 19/2015 г. на РП -Разлог е унищожена. Въз основа на ксерокопието от документа и взетия от А. М. сравнителен материал тази експертиза е заключила, че поправките в декларацията вероятно са изписани от ответника А. М..

Позовавайки се на заключението на тройната графическа експертиза, първоинстанционният съд е приел, че А. М. е добавил текст в декларацията за трудова злополука, като по този начин е съставил неистински официален документ. Въпреки съставомерността на деянието от обективна страна обаче, съдът е приел че не е налице субективният елемент на деянието. Ищецът не е доказал наличието на умисъл от страна на А. М. за извършване на деянието, тъй като ответникът М. е смятал за вярна отразената в декларацията информация. Ето защо районният съд в крайна сметка е отхвърлил предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство, като в диспозттива е признал за доказано на основание чл.193 от ГПК оспорването на верността на декларацията в точките, в които се съдържат добавките и е признал за недоказано оспорването на верността на протокола за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука по пункт осми.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частите, с които са били постановени диспозитиви по отношение на оспорването на декларацията и протокола, тъй като самостоятелни искове с такъв предмет не са били предявени и го е потвърдил в частта, с която искът за установяване на престъпно обстоятелство е бил отхвърлен. Посочил е, че е било в тежест на ищеца да докаже обективните и субективните елементи от състава на твърдяното престъпление, а именно-че А. М. е съставил неистински удостоверителен официален документ, в чието съдържание се отразяват неверни факти, както и умисъл за деянието. Приел е, че доводите на ищеца за извършено от А. М. престъпно деяние изцяло се базират на доказателства, събрани в рамките на други наказателни и гражданскоправни съдебни производства, които не са годни и не могат да оборят доказателствената стойност на събраните по настоящото дело доказателства. Ето защо е счел, че не е налице лъжливо документиране, включително и по отношение на нанесените корекции, затова не се установява извършването на престъпление. Освен това въззивният съд е приел, че за доказване на престъпното обстоятелство следва да се установи от субективна страна и пряк умисъл и специална цел от страна на дееца. Неистинският документ е трябвало да бъде съставен от дееца при ясното създание за отразените в документа неверни обстоятелства и с предвидената в закона специална цел-документът да бъде използван. От съвкупния анализ на доказателствата не може да се стигне до извода, че М. умишлено е извършил дописване на декларацията.

Гореописаното въззивно решение е постановено по съществото на спора при наличието на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки, поради което не може да бъде допуснато до касационно обжалване поради неговата вероятна недопустимост. Не се констатира и очевидна неправилност на решението като квалифициран негов порок, тъй като не е приложена отменена правна норма, не е приложена правна норма в противоположен на вложения в нея смисъл и няма груби противоречия в мотивите с правилата на формалната логика. Без анализ на събраните по делото доказателства само от съдържанието на решението не може да се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност на извода за липса на извършено деяние. Ето защо и на това основание не може да се допусне касационно обжалване.

Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата по делото, включително на тези, на които се е позовал касаторът, като ги е обобщил като доказателства, събрани в други производства и е приел, че не могат да се противопоставят на приетите по настоящото дело. Обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е изложил свои собствени мотиви по съществото на спора. Обосновката на касатора по първия поставен въпрос почива всъщност на твърдяното необсъждане на постановлението по прокурорска преписка № 2067/2015 г на Районна прокуратура-Благоевград от 2.9.2015 г., в което младши прокурорът е приел за установено извършването на деянието от субективна страна и при пряк умисъл на М.. Отказът на въззивния съд да възприеме този извод е съобразен с принципа за непосредственост при разглеждане на делото и приложимата съдебна практика, особено като се вземе предвид, че в настоящия случай прокурорската преписка е унищожена и липсват събраните по нея доказателства. Още в практиката на Върховния съд ясно са разграничени писмените доказателства, които се съдържат в предварителното производство и могат да бъдат използвани, ако са приети по гражданското дело, от приетите в други производства експертизи и фактическите и правни изводи в актове на органите на предварителното производство, които не могат да послужат като доказателствени средства в гражданския процес. В същия смисъл е и настоящата практика на ВКС. В решения № 66/12.03.2015 г. по гр.д. № 5839/2014 г. на IV ГО, № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на II ТО и № 36/28.02.2012 г. по т.д. № 319/2011 г. на II ТО е прието, че гражданският съд не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор, включително в досъдебно производство. В решение № 29/14.05.2016 г. по т.д. № 94/2015 г. на I ТО на ТК на ВКС ясно е посочено, че актовете на органите на досъдебното производство, макар и официални документи, нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. В настоящия случай при предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство съдът се произнася по наличието на всички елементи на фактическия състав на престъплението, включително и субективните/решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д. № 703/2011 г. на IV ГО на ГО на ВКС/. По този начин е постъпил и въззивният съд, който, достигайки до извода за недоказаност на деянието както от обективна, така и от субективна страна, не е пренебрегнал събраните по делото доказателства. Противно на твърденията в обосновката на втория въпрос на касатора, всички събрани по делото доказателства са били съобразени от въззивния съд. Тройната графична експертиза, която според касатора установява деянието на ответника М., е изготвена въз основа на копие, а не въз основа на оригинала на декларацията. Заключението на графологичната експертиза, извършена на копие, винаги ще бъде основано на вероятни предположения, а не на категорични констатации за авторството на оспорения документ/решение № 229/11.04.2024 г. по гр.д. № 709/2023 г. на IV ГО на ВКС/. Още по-неубедителни по отношение на установяването на умисъла са свидетелските показания по делото. Ето защо настоящата инстанция приема, че първите два въпроса на касатора са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

Третият въпрос на касатора, който е формулиран твърде общо, не е бил разрешаван от въззивния съд, тъй като няма значение за изхода на спора. Предмет на делото е извършването на конкретно престъпно деяние, а не на неправилното попълване на документи, което може да има най-различни други правни последици, несвързани с престъпни деяния.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на А. М. 1000 евро разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение