Определение № 1852 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1328/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против определение № 1463/01.05.2026г. по ч.гр.д.№ 2979/2026г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано предоставяне на жалбоподателката на безплатна правна помощ за процесуално представителство по подадената от същата частна касационна жалба, вкл. за отстраняване нередовности и приподписване на същата от адвокат, против определение № 3079/19.11.2025г. по същото въззивно дело на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 262710/14.10.2025г. по гр.д.№ 1249/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на същата страна по чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване от внасяне на държавна такса. Частната жалба е бланкетна - атакуваното определение се твърди недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, без обосноваване на дадените квалификации. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 936/17.02.2026г. Софийски апелативен съд е указал на страната, по повод подадената от същата молба вх. № 4134/ 12.02.2026 г., с искане за предоставяне на безплатна правна помощ във връзка с подадена от нея частна касационна жалба, да представи доказателства за обстоятелства по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, изброявайки ги и конкретно / предвид което посочената погрешно ал. 2 на чл. 23 ЗПП не е от естество да се отрази на яснотата на даденте указания/. Ведно с това съдът е указал и последиците от неизпълнението. В предоставения на страната срок, считано от уведомяването й, такива доказателства не са постъпили. С оглед поведението на страната са останали недоказани както конкретните й твърдения в молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, за влошено здравословно състояние - собствено и на членове на семейството й, и понасяни разходи във връзка със същото, така и останалите, преценими за уважаване на молба по чл. 95, ал. 5 ГПК вр. с чл. 23, ал. 3 ЗПП, обстоятелства. Доколкото многократно, в подаваните от страната частни жалби, същата акцентира на служебното задължение на съда да извършва справки по публично достъпни бази-данни и регистри, за относими към преценката по чл. 23, ал. 3 ЗПП обстоятелства, то следва да се има предвид, че такова служебно задължение за съда е отречено в последователната практика на касационна инстанция, бидейки единствено нейно правомощие - така определения по ч.т.д.№ 1786/2021г. и ч.т.д.№ 530/2025г. на І т.о., ч.т.д. № 209/2020г. на ІІ т.о. ВКС и др. /. Още повече, че конкретно поддържано в молбата по чл. 95 ГПК обстоятелство, установимо с такава справка от НОИ, е здравното осигуряване на лицето, но само от липсата на такова не би могло да се обоснове извод за семейно и имуществено състояние, даващо основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение