Определение № 1014 от 10.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2575/2022 г.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД/ срещу решение №261237 от 07.04.2022 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№47749/2018 г. на СРС, както и в частта на присъдените разноски. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част, както и в частта, с която не е разгледан предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, като се иска допускане на касационно обжалване, уважаване на предявеният установителен иск в пълен размер, евентуално уважаване на осъдителния иск, за който се излагат съображения за допустимост и основателност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Пред въззивния съд настоящият касатор е обжалвал решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС както в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК, така и в частта, с която първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск /предметът на обжалване е очертан и в разпореждането на въззивния съд от 10.03.2021 г./. Видно е обаче, че нито в мотивите, нито в диспозитива на въззивното решение е налице произнасяне по жалбата в частта й, с която се обжалва прекратяването на първоинстанционното производство в посочената част. Т.е. в случая се установява непълнота на въззивното решение и тъй като в касационната жалба се съдържа имплицитно искане за допълване на решението, настоящето производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,