Решение № 91 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г.

Решение № 91 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Н. М. Я. чрез пълномощника си адв. М. Г. е обжалвал въззивното решение на Окръжен съд Хасково № 34 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 407/2011 г. по допускане на делбата. В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците И. Й. М., М. Я. М. и Й. Я. М., наследници на починалия по време на въззивното производство съделител Я. М. Я., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и молят обжалваното решение да се потвърди. Претендират присъждане на разноски. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос нищожна ли е съдебна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН при неучастие на съсобственик, в полза на който отчуждаването е отменено по реда на ЗВСНОИ по З. и др. след делбата. С обжалваното решение е прието, че с решение № 568/27.05.2003 г., постановено по адм. д. № 1088/2002 г. на Окръжен съд - Хасково е отменено на основание ЗВСНОИ по З. и др. отчуждаването за 1/8 ид. ч. от имота, предмет на делбата, в полза на Я. М. Я.. Решението е влязло в сила и е произвело правно действие. Преди това е бил предявен иск за съдебна делба между част от наследниците на Я. М. Р., починал през 1973 г., за които отчуждаването е отменено през 1992 г. по същия закон. В делбата не е участвал ищецът по настоящото дело Я. М. Я., внук на общия наследодател Я. Я., починал преди отчуждаването на имота, и тя е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Възприети са изцяло правните изводи на районния съд, относно правото на възстановяване на собствеността на Я. М. Я., поради липса на правно действие на основание чл. 91а ЗН на направения от него отказ от наследство. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на Н. М. Я. за изтекла в негова полза придобивна давност за 1/3 от получения при делбата магазин по съображения, че упражняваната фактическа власт не е била необезпокоявана - Я. М. Я. е заявявал своите претенции по отношение на този имот, включително и чрез предявяване на искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН постановява, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Правилото е от материално-правно естество и се отнася както за съдебната, така и за доброволната делба. За да породи правен ефект и да прекрати съсобствеността, тя трябва да бъде допусната и извършена с участието на всички съсобственици. Делба, в която не е участвал съсобственик е нищожна и всеки от съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици - ППВС 7/1973 г. т. 7. Релевантен момент, към който следва да се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата. Когато към този момент са участвали всички съсобственици, а след това настъпи правоприемство, не е налице нищожност по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН, защото решението има сила съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК и за преобретателя /чл. 220, ал. 1ГПК - отм./. Собствеността по ЗВСНОИ по З. и др. се възстановява на лицата или техните наследници, от които е отчужден имотът, по административен ред. Съгласно чл. 4 от закона компетентен административен орган да отмени отчуждаването е кметът на общината. Неговото решение няма обратно действие и не възстановява собствеността към датата на влизане в сила на закона. Изрично в чл. 6, ал. 1 ЗВСНОИ по З. и др. е посочено, че когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение. От този момент собствеността се връща в патримониума на бившия собственик, респективно неговите наследници - срв. решение на ВКС, I г. о. № 331 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 838/2010 г. Когато собствеността е възстановена на наследници на лицето, от което е отнета, в различен момент по отделни искания и междувременно е извършена делба, то тя би била нищожна ако в нея не е участвала държавата респ. съответната община, ако имотът е общинска собственост. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е незаконосъобразен изводът на въззивния съд че нищожността на предходната делба произтича пряко от неучастието на Я. М. Я. Към този момент той не е бил собственик, защото отчуждаването не е било отменено спрямо него. От друга страна отказът от новооткритото наследство на М. Я. не е породил правно действие на основание чл. 91а ЗН, защото е направен след отчуждаването на имота и преди възстановяването на собствеността. Следователно частта на Н. М. Я. не се е уголемила на основание чл. 53 ЗН, спрямо него отчуждаването е могло да прояви вещноправен ефект само за придобитата 1/8 наследствена част. Останалата 1/8 е останала общинска собственост. Решението за отмяна на отчуждаването в полза на Н. М. Я. за цялата * ид. ч. пряко засяга правата на Я. М. Я., който не е участвал в първоначалното реституционно производство и съгласно разясненията в т. 4 на ТР 6/2006 г. на ВКС, ОСГК по негово възражение съдът е длъжен да проведе косвен контрол за законосъобразност във връзка с предпоставките за възстановяване на собствеността. В делбата е следвало да участва общината, която е била собственик на половината от наследствения дял на М. Я., полагащ се на сина му Я. М. Я., подал заявление за възстановяване на собствеността по-късно, в срока по § 2 от Преходните и заключително разпоредби на ЗВСНОИ по З. и др. При това допълнение и прецизиране на мотивите, крайният извод на съда, че преходната делба е нищожна е правилен. Я. М. Я. черпи права от общината поради отмяната на отчуждаването, поради което той има правен интерес да се позове на нищожност на предходната делба и да иска прекратяване на съсобствеността с негово участие. Косвен контрол за законосъобразност на решението на Кмета на [община] № 183 от 2.09.1992 г. не може да бъде упражнен за правата на другите наследници по възражение на Н. М. Я., защото то не засяга неговите права - той наследява единствено баща си М. Я. Изцяло законосъобразни са изводите на въззивния съд, че не е доказано възражението на съделителя-касатор Н. М. Я. за придобиването на собствеността върху 1/3 от имота и на отредения му при делбата магазин по давност. Добросъвестно е владението съгласно чл. 70 ЗС, когато владелецът го е придобил на основание, годно да го направи собственик, а нищожната делба аналогично на нищожния договор не поражда вещно-транслативен ефект. За да придобие собствеността на брат си по давност, Н. М. Я. е следвало да владее неговата част най-малко десет години от отмяната на отчуждаването през 2003 г. с решение на Хасковския окръжен съд, какъвто срок не е изтекъл до предявяване на настоящия иск през 2010 г. Преди това по отношение на общината не е могла да тече давност на основание чл. 86 ЗС. От друга страна въпросът за притежанието на 1/8 ид. ч. от сънаследствения имот е разрешен с влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС по гр. д. № 397/2009 г. на Хасковския районен съд. Макар и с различен предмет, по това дело е формирана сила на пресъдено нещо и за собствеността като преюдициален въпрос, обуславящ основанието на претенцията и това решение е задължително за страните по делото. По изложените съображения не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците И. Й. М., М. Я. М. и Й. Я. М. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение