Определение № 50186 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 483/2022 г.

Производство е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 06.07.2022г. молба от Д. Д. Н., чрез пълномощника му адв. Ц., за допълване на постановеното по делото определение № 134 от 06.07.2022г. в частта му за разноските. Молителят претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по частната жалба, в размер на 360лв. Ответницата по Д. Н. Н. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С Определение № 134 от 06.07.2022г., настоящият съдебен състав на ВКС се е произнесъл по частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 261098 от 25.11.2021г. по гр.д. № 2759/2020г. на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено въззивното решение в частта за разноските. Частната жалба на Д. Н. е намерена за неоснователна и е потвърдено определението на Бургаски окръжен съд. Произнасяне по разноски в определението не е извършено. Видно, че с отговора на частната жалба ответникът Д. Н. е поискал присъждане на разноски и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение 360 лв. с ДДС. При горните констатации молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението от 06.07.2022г. се явява допустима, но неоснователна. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ако страната е недоволна от присъдените, съответно неприсъдените разноски, тя може да иска изменение на акта в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Частната жалба, разгледана от настоящия състав с определението от 06.07.2022г., има за предмет обжалване на определение на въззивния съд по разноските. В този случай, съобразно създадената практика, разноски на страните не се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл.78 и сл. ГПК. В този смисъл са: определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 696/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д. № 1847/2016г. на ІІ г.о., определение № 196/12.06.2015г. по гр.д. № 9/2015г. на І г.о., определение № 683 от 21.12.2015г. по ч.гр.д. № 5089/2015г. на ІІІ г.о., определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4562/2018г. на III г.о., определение № 88 от 20.05.2021г. по гр.д. № 3301/2019г. на ІІ г.о. По тези съображения искането за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,