Определение № 1998 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1367/2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1998

гр. София, 06.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юли през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1367 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. И., чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р., против определение № 172/09.04.2026 г. по в.т.д. № 82/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение чрез запор на вземания по банкови сметки на предявения от нея срещу ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, до размер на 76 693.78 евро (150 000лв.), ведно със законна лихва.

С частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд и се иска неговата отмяна. Изложени са подробни аргументи за наличието на обезпечителна нужда от исканото обезпечение предвид наложеното административно ограничение на дейността на застрахователното дружество, с което, според частната жалбоподателка, се препятства генерирането на приходи от застрахователна дейност по нови застрахователи полици. Поддържа се, че от значение е и цялостното поведение на застрахователното дружество, което е отказало плащане на обезщетение в проведеното извънсъдебно производство по чл. 380 КЗ, както и евентуалните му действия по провизиране на техническите му резерви. Според обжалващата страна това обосновава в достатъчна степен интерес от налагане на мярка - запор на банкови сметки на ответника като подходящ способ за защита на съдебно предявеното вземане.

Препис от частната жалба не се връчва на ответната страна при обжалването на определението, с което е отказано обезпечение на иска (чл.396, ал. 2, изр. 2 ГПК).

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В обжалваното определение апелативният съд, сезиран в хода на въззивното производство с искане на ищцата по чл. 389 ГПК, е приел, че наличието на постановен, макар и още нестабилен осъдителен акт в първата инстанция, в достатъчна степен обосновава вероятната основателност на претенцията на кредитора и очакваното право на принудително изпълнение поне в този размер на дълга. Посочил е, че по отношение на увредените лица, ползващи се от задължителната застраховка, са създадени нарочни нормативни гаранции, въведени в КЗ съответни на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2009/103/ЕО, с цел осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги при задължително застраховане. Създадените нормативни гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества, нормативните изисквания за поддържане на съответните технически резерви в размер на задълженията към титулярите на полици и бенефициерите по застрахователни договори, задълженията за застрахователите да разполагат с достатъчно собствени средства, които да покриват капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, наред с предвидения надзор за наличието на предпоставките чрез Комисията за финансов надзор, изключват извод за обезпечителна нужда спрямо застраховател, чийто лиценз все още не е отнет. Преценил е, че предприетите предварителни защитни мерки от надзорния орган действително индикират, че компетентната администрация е установила определени нарушения на задълженията на поднадзорното лице, но дори и при неблагоприятно развитие на санкциите срещу длъжника застраховател, и в тази хипотеза нормативната рамка предвижда специални възможности за защита на кредиторите – ползващите се от застраховка пострадали лица -чл. 519, ал. 1, т. 3 и чл. 565, ал. 2, т.1 КЗ - функция на специализирания Гаранционен фонд като гарант - краен платец на вземанията на увредените лица за обезщетения по такива застраховки, сключени от застраховател със седалище в Република България. Мотивирано е, че тези гаранции са приложими, както когато комисията е отнела лиценза на застрахователя поради неплатежоспоспособност, така и в случаите на свръхзадлъжнялост, установена в хода на ликвидация, като е предвидено служебно уведомяване на гаранта за наличните претенции по чл. 570в КЗ; че те, наред с предвидените способи за набиране и поддържане на целевия Обезпечителен фонд (чл. 563 КЗ) изключват застрашаването на интересите на пострадалите лица като специално защитени кредитори на застрахователите, дори и в случаите не н а потенциална, но и н а реално настъпила неплатежоспособност или недостатъчност на техническите резерви. С тези съображения е счетено, (е не е налице обезпечитебна нужда по конкретната претенция, а отъствието на една от законовоустановените предпоставки изключва основателността на молбата за допускане на обезпечение.

Настоящият състав счита, че частната жалба е недопустима.

Обезпечителното производство е предназначено да гарантира правата на ищеца в случай на уважаване на иска и е неприложимо извън исковия процес, респ. извън хипотезите на чл. 389, ал. 1 ГПК и чл. 390, ал. 1 ГПК. Обезпечението на иска цели защита на спорното материално право, докато трае висящността на процеса. В настоящия случай въззивното решение, постановено на 27.04.2026г. е влязло в сила на 18 юни 2026г., и с това е сложен край на процеса. Без значение е обстоятелството, че частната жалба е подадена на 15.04.2026г. Без значение е и обстоятелството, че към момента на депозиране на молбата за обезпечение тя е била допустима, както и че постановеното преди съдебното решение определение по чл.389 ГПК на въззиввия съд е допустимо. Съгласно чл. 389 ал. 1 ГПК обезпечение на искове може да се допусне до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. След този момент молбата за допускане на обезпечение се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество - след влизането в сила на въззивното решение, ищецът не разполага с правен интерес да иска обезпечение на иска, тъй като производството е приключило и правото му на иск е защитено от вече постановеното решение. Същевременно в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист и е налице правната възможност да реализира търсеното в производството по чл.389 ГПК обезпечение в изпълнителното производство - чл.507 ГПК.

По изложените съображения частната жалба като лишена от правен интерес следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о. ОПРЕДЕЛИ: Оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 2746 от 15.04.2026г. против определение № 172/09.04.2026 г. по в.т.д. № 82/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: