Определение № 68 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2024 г.

Образувано е по молба, подадена от „СТАР ЛАЙН“ ЕООД, ЕИК 115608739, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Солунска" № 39 за отмяна на решение № 218 от 06.12.2022 г. по гр.д.№336/2022 г. на РС-Ихтиман, постановено като неприсъствено, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че ищците К. П. Д., ЕГН [ЕГН], А. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], Р. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], Н. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], М. Ж. С., ЕГН [ЕГН], П. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], и И. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], са собственици на двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. К., с площ от 510 кв.м., съставляващ УПИ ***, в кв. ***по плана за разпределение на имуществени дялове в собствеността на дълготрайни активи на бившето кооперативно стопанство „М.“, [населено място], одобрен със Заповед №РД 15-183 от 07.08.1990г., Заповед №РД-15-177 от 25.10.1993г., при граници на имота: [улица], УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ***. Дружеството - молител твърди, че не е призовавано надлежно и решението не му е съобщено надлежно, а и в двата случая е прилаган чл. 50, ал.1 ГПК и пл.47 ГПК, но при само едно посещение на призовкара и въпреки нормата на чл. 50, ал.4 ГПК. Разпореждането на съда за призоваване по телефона също не е довело до призоваване на дружеството, защото е посочен несъществуващ телефонен номер. Затова се позовава формално на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и иска отмяна на неприсъственото решение на РС. Посочва, че е узнал за решението с връчване на писмо от Агенцията по картография и кадастър от 18.07.2024 г., а молбата за отмяна е подадена на 17.10.2024 г. Ответниците по молбата не вземат становище. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Съгласно чл. 303, ал.3 ГПК, не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Съгласно тези специални текстове по отношение на общите правила за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание /т.1/; невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства /т.2/; или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – т.3. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви и иск за защита на същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно, но този иск може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство /ал.3/ В настоящия случай молителя се позовава на основанието, визирано в чл. 240, ал.1, пр.1 ГПК. В този случай молбата не може да се разгледа на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съгласно изричната разпоредба на ал.3 от същия текст, поради което делото следва да се прекрати пред ВКС и да се изпрати на компетентния Софийски окръжен съд, съгласно чл. 118, ал.2 ГПК. Делото да се изплати на компетентния съд след влизането в сила на настоящото определение, подлежащо на обжалване по аргумент от т.5 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК и т.9 б.“в“ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.