Определение № 128 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1409/2012 г.
ВКСII наказателно отделение17.09.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от 17.07.2012 г. на Софийски военен съд по н.о.х.д. № 220/ 2011 г. за определяне на друг съд, който да разгледа делото. ВРЪЩА делото на същия съд и при същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия, в който са били прекъснати. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 2 от НПК, по повод разпореждане от 17.07.2012 г. по н.о.х.д. № 220/ 2011 г. на Софийски военен съд с искане за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище за основателност на искането и за определяне на друг равностепенен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е изпратено за промяна на подсъдността и определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа съдебния процес. В разпореждането си съдията-докладчик от Софийския военен съд се позовал на обстоятелството, че пострадалият от престъплението - майор Х. Т. Х., конституиран в качеството на гражданският ищец и частен обвинител при предишното разглеждане на делото, изпълнявал длъжността следовател в района на съда. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Направено е повторно в рамките на същото наказателно производство и при същото правно основание. С определение № 154 от 10.12.2010 г. по н.ч.д. № 739/ 2010 г. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, е определил делото да бъде разгледано от Софийски военен съд, отхвърляйки като неоснователно съмнението за връзка между професионалното качество на пострадалия и справедливостта на процеса. Второто искане е изготвено след връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд и отмяна на първоначално постановената оправдателна присъда от Военно-апелативния съд. В мотивите на разпореждането си Софийският военен съд не е изтъкнал други съображения, освен направените от по-рано, които вече са били обсъдени от касационната инстанция. Подсъдността на съдебното производство е решена с определение № 154 на Върховния касационен съд, което предпоставя и неоснователността на последвалото го разпореждане от 17.07.2012 г. за пререшаване на въпроса отново на същото правно основание по чл. 43, т. 2 от НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43 от НПК,