Определение № 10154 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на С. П. М. от гр. София, срещу определение № 1323 от 15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 328/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № РД-00-1122/23.08.2022 г. на кмета на Община Кюстендил и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът - кмет на Община Кюстендил, чрез юрк. Карабаджакова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. М. против заповед № РД-00-1122/23.08.2022 г. на кмета на Община Кюстендил е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. Определението е правилно като краен резултат, но предвид следните мотиви С оспорената в първоинстанционното производство заповед на основание чл. 44, ал 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, решение № II-4 от Протокол № 15/10.08.2022 г. на ОбЕСУТ и заявление с вх. № УТ-22-1106/22.06.2022 г., е одобрен проект за ПУП-ПР и ПУП-ПЗ за разделянето на УПИ I „За кооперативно жилищно строителство“ в кв. 77 по плана гр. Кюстендил на три УПИ, както следва: УПИ XIV-1639 (идентичен с ПИ 41112.500.1639 по КК), УПИ XV-1640 (идентичен с ПИ 41112.500.1640 по КК) и УПИ XVI-1641 (идентичен с ПИ 41112.500.1641 по КК) и определянето на ограничителни линии на застрояване и устройствени параметри за новообразуваните УПИ, съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за жилищна устройствена зона със средна височина „Жс“. За да постанови оспореното определение, Административен съд-Кюстендил приема, че жалбоподателката в качеството й на наследник на П. С. М., починал през 2024 г., се легитимира като собственик на ПИ 41112.500.1642 по КККР на гр. Кюстендил, което се установява от представения нот. акт за продажба на недвижим имот № 79, том V, рег. № 7188, дело № 879/2002 г. и удостоверение за наследници. Видно от документите по делото, имотът е съседен на два от новообразуваните УПИ - УПИ XV-1640 и УПИ XVI-1641, предмет на оспорената заповед. Съдът намира, че жалбоподателката е придобила права върху процесния имот на 10.02.2024 г., т. е. след издаване на оспорената заповед, след като е починал собственика му, неин наследодател. Като обосновава извод, че към момента на издаване на заповедта тя не е собственик на имота и съответно не е от кръга на лицата, които могат да я оспорват съгласно чл. 131 ЗУТ, оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото. Съгласно специалната норма на чл. 131, ал. 1 ЗУТ право да обжалват подробните устройствени планове и техните изменения имат само собствениците, носителите на ограничени вещни права върху засегнатите имоти и концесионерите според данните от имотния регистър, а до въвеждането му - по данни от кадастралния регистър. В случая, жалбоподателката като собственик на съседен ПИ 41112.500.1642 по КККР на гр. Кюстендил, съставляващ УПИ IV-3501 по действащия ПУП, не е заинтересувано лице съгласно цитираната разпоредба. Изменението на ПУП - ПР и ПУП – ПЗ е процедирано само и единствено в рамките на УПИ I – “за кооперативно жилищно строителство“ в кв. 77 по действащия план на гр. Кюстендил и не засяга площта и границите на УПИ IV-3501 / ПИ 41112.500.1642/, а предвидените линии на застрояване са ограничителни без допуснати намалени отстояния. Следователно не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 131, ал. 2, т.1 - 5 от ЗУТ. Освен изложеното следва да се маркира и факта, че по административната преписка е налично уведомление по реда на чл.124б, ал.2 ЗУТ от 19.05.2022г. до всички заинтересовани лица, че със заповед №РД-00-630/17.05.2022г. на кмета е разрешено изработването на одобрения с процесната заповед изм. на ПУП. По преписката липсват данни наследодателят на жалбоподателката да е изразил становище по проекта за изменение на ПУП, вкл. да е депозирал възражение. Предвид това административният орган е процедирал занапред проекта, вкл.съобщаването му по реда на чл.135а ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответникът претенция за разноски, частният жалбоподател дължи разноски в размер на 100 лева, съставляващи мин. юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение