Определение № 198 от 16.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 452/2015 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1505/10.02.2016 г., подадена от [фирма], чрез процесуалния й пълномощник, с искане за освобождаване на внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 8 341.10 лева. Твърди се, с постановяване на определение № 657/24.11.2015 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е отпаднало основанието за спиране на изпълнението му, поради което се претендира връщане на посочената сума на вносителя – ЕТ, по посочената в молбата банкова сметка. След изискване на делото, на молителката са дадени указания да представи от ЧСИ, пред който е висящо изпълнителното дело, удостоверение за това, дали изп.дело е прекратено, евентуално за актуалния размер на дължа към дружеството – взискател. Указанията не са изпълнени, независимо от редовното им съобщаване на 15.06.2016 г. По делото е постъпила и молба вх. № 7161/14.07.2016 г. от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за освобождаване на внесената по сметка на ВКС гаранция и превода й по сметката на ЧСИ В. Н., с цел удовретворяване вземането на взискателя [фирма]. Към молбата е приложено удостоверение относно размера на дължимите суми по изп.дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното: С определение № 2 от 27.02.2015 г., с оглед внесеното по сметка на ВКС обезпечение от касатора – [фирма] в размер на 27 975.29 лв., е постановено спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение № 417 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 518/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. С определение № 132/26.05.2015 г. е освободено част от обезпечението – в размер на 19 274.35 лв., поради представени от касаторката доказателства за погасяване вземането на взискателя /ответник по касация/ в този размер. С оглед недопуснатото касационно обжалване с определение № 657/24.11.2015 г. е отпаднало основанието за спиране изпълнението на атакуваното въззивно решение. Независимо от това, не са налице предпоставките по чл.282, ал.5 ГПК за връщане на внесеното от молителя – ЕТ по посочената от него сметка. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, осъдителното въззивно решение, с което исковите претенции на [фирма] са уважени, е влязло в сила. След като искът не е отхвърлен, нито е прекратено производството по делото, молбата на [фирма] е неоснователна. Като основателно следва да се прецени искането на [фирма] за превод на намиращия се по сметка на ВКС остатък от внесеното от ЕТ обезпечение в размер на сумата 8 700.94 лева по сметка на ЧСИ, тъй като видно от представеното от този молител удостоверение от ЧСИ, актуалният размер на дълга по образуваното изп.дело № 20148640400229 надвишава тази сума. Тъй като в молбата не е посочена специалната сметка на ЧСИ, по която следва да се извърши превода, следва да се даде възможност на този молител/взискател по изп. дело/ да направи уточнение в тази насока. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение