Определение № 341 от 07.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2016 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Б. Г. И., чрез адв. Б. Й. от АК – П., срещу разпореждане от 26.05.2016 г., постановено от съдията-докладчик по ч.гр.д. № 1564/2016 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение. С него е върната като просрочена частна жалба на Б. И. против определение № 113/25.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1564/2016 г., с което е оставена без разглеждане нейна молба за отмяна на влязло в сила решение на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 542/2013 г. Жалбоподателят И. иска отмяна на разпореждането от 26.05.2016 г., като счита, че то е незаконосъобразно. Твърди, че е изпратил върнатата поради просрочие частна жалба, в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 113/25.04.2016 г. състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, по ч.гр.д. № 1564/2016 г., е оставил без разглеждане молба вх. № 3486/13.10.2015 г. за отмяна на влязло в сила решение № 26/10.02.2014 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 542/2013 г. Б. И. подала частна жалба вх. № 5221/17.05.2016 г. срещу горното определение. Администриращият съд намерил, че частната жалбата е подадена след срока за обжалване, който е изтекъл на 10.05.2016 г., присъствен ден. Жалбата е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо върху плика, това е станало на 14.05.2016 г. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба. То е правилно. Б. И. не оспорва, а и от материалите по делото се установява, че тя е получила препис от определение № 113/25.04.2016 г. на ВКС, I г.о., по ч.гр.д. № 1564/2016 г., на 03.05.2016 г., чрез адв. Б. Й., както и указание, че може да го обжалва с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му. Страната, следователно, е имала възможност да обжалва определението от 25.04.2016 г. до 10.05.2016 г., включително. Частната й жалба носи, поставена от автора дата 05.05.2016 г., постъпила е в деловодството на ВКС на 17.05.2016 г. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата до изтичане на указания срок. И. е изпратила частната жалба по пощата и видно от пощенското клеймо върху плика, което единствено удостоверява датата, на която е подадено писмото с жалбата, това е сторено на 14.05.2016 г., което значи, че частната жалба е просрочена. Пропускането на срока за обжалване има за последица връщане на частната жалба, на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Без значение е на коя дата е изготвена като текст частната жалба, нито обстоятелството, че страната е била в отпуск. Тя самата не оспорва, че е била надлежно уведомена за правото да обжалва определение № 113/25.04.2016 г. на ВКС, I г.о., по ч.гр.д. № 1564/2016 г.. Нещо повече, твърди,че частната жалба била изготвена и изпратена по пощата от адвоката й на 05.05.2016 г., което обаче не отговаря на данните по делото – изпращането е на 14.05.2016 г. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение