Определение № 3558 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Славова против определение № 3646 от 20.12.2023 г. по адм. дело № 2759/2023 г. на Административен съд – Варна, с което, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № 18-13640/ 05.12.2023 г. на началника на СГКК- Варна и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като не са налице основания за възобновяването на административното производство по заявлението на И. Николов. Моли определението да бъде отменено и да се присъдят направените разноски. Ответникът– началник на СГКК – Варна не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповед № 18-13640/ 05.12.2023 г. на началника на СГКК- Варна не подлежи на съдебно оспорване. Заповедта е издадена в производство по възобновяване по чл. 99 и сл. АПК и с нея, на основание чл. 103, ал. 4 АПК, е възобновено производството по заявление вх.№01-606428/30.10.2023г., подадено от И. Николов. Този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като с него се поставя началото на административно производство. Неговата законосъобразност ще бъде предмет на проверка с новия административен акт, който органът ще издаде в рамките на възобновеното производство по реда на глава пета от кодекса „Издаване на административни актове" (чл. 103, ал. 4 АПК). Аргумент в този смисъл е и чл. 103, ал. 3 АПК, според който само отказът да бъде възобновено административно производство може да се обжалва по съдебен ред. Поради изложеното Върховният административен съд, второ отделение, приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,