Определение № 405 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11366/28.06.2024 г. на В. Д. М., подадена срещу определение № 3123 от 20.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1234/2024 г. на ВКС, ІI г. о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. М. срещу определение № 3982 от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4895/2023 г. на ВКС, I г. о., с което е потвърдено определение № 2803 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3841/2023 г. на ВКС, I г. о., и е прекратено производството по ч. гр. д. № 1234/2024 г. на ВКС, II г. о. При постановяването му съдът е съобразил, че с определение № 1495 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 4022/2022 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 73 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 678/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Срещу така постановеното определение е била подадена частна жалба от В. М., която е оставена без разглеждане с определение № 2803 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3841/2023 г. на ВКС, I г. о., поради това че е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Този извод е потвърден с определение № 3982 от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. 4895/2023 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В атакуваното пред настоящия съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. определение е прието, че с постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 3982 от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. 4895/2023 г. на ВКС, І г. о. инстанционният контрол е изчерпан. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения на ВКС по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК - преграждащи по-нататъшното развитие на делото или изрично предвидени в закона за подлежащи на обжалване, които са постановени за първи път от касационната инстанция, но не и тези определения, които са постановени от ВКС по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Визирано е и че касационната частна жалба е поредната с идентично съдържание, което води до извод за възможно засягане на принципа по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване от участниците в съдебното производство на предоставените им процесуални права. Задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът следва и да откаже защитата им. Жалбоподателката навежда оплаквания, че ВКС, в обжалваното от нея пред настоящия съд определение, не е обсъдил доводите й, че определението по чл. 288 ГПК представлява недопустим съдебен акт, който следва да бъде отменен по реда на инстанционния контрол; вместо да се съсредоточи върху жалбата, с която е сезиран, се е занимал да изследва всички жалби в кориците на делото. Счита, че не става ясно дали частната й жалба е оставена без разглеждане, защото е намерена за недопустима на основание посочените в определението правни норми, или защото представлява превратно упражняване на права. Твърди, че за нея е необяснимо защо жалбата й срещу определението по чл. 288 ГПК е намерена за недопустима, а жалбата й срещу определение № 2803 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3841/2023 г. на ВКС, I г. о. – допустима. Постъпил е отговор от М. А. С., с който се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира частната жалба, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. Постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 3982 от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. 4895/2023 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с което е потвърдено определение № 2803 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3841/2023 г. на ВКС, I г. о., не подлежи на обжалване съгласно разпоредбите на чл. 274 ГПК. Ето защо правилно частната жалба срещу него е счетена за недопустима и е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,