Определение № 7394 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. П. И. срещу § 2 от Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет, отнасящ се до измененията в Устройствения правилник на Министерство на отбраната и съответните изменения в разпоредбите от Устройствения правилник – в чл. 17, ал. 2, чл. 22, чл. 23, чл. 26, чл. 27, чл. 28, т. 11, чл. 29а, чл. 29б, чл. 30, чл. 1, чл. 35-39 и в Приложение № 1 към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната. Ответникът – Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес. Върховният административен съд (ВАС), състав на Първо отделение, при извършената проверка за редовност и допустимост на жалбата намира следното: С определение от 02.06.2025г. по адм.д. № 5301/2025 по описа на ВАС, Първо отделение, е оставена без движение жалба, подадена от М. П. И., срещу Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет /обнародвано в ДВ бр. 35 от 25.04.2025 г./ за изменение на Устройствения правилник на Министерство на отбраната, приет с Постановление № 5 на МС от 2014г. Указано е на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на настоящото определение: да посочи кой акт обжалва и в кои части, като изложи конкретни съображения за всяка обжалвана част; да посочи на кой акт от по-висок ранг оспорваният акт противоречи, респ. спрямо кои конкретни негови разпоредби е налице противоречие с конкретно оспорените от него подзаконови разпоредби; да изложи доводи за правен интерес от оспорването. Указано е също така, че при неизпълнение на дадените указания изцяло и в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. С молба-уточнение към жалба с вх. № 12092/20.06.2025г. по описа на ВАС М. П. И., чрез адв. Манчева и адв. Спасова, прави уточнение, че обжалва § 2 от Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет, отнасящ се до измененията в Устройствения правилник на Министерство на отбраната и съответните изменения в разпоредбите от Устройствения правилник – в чл. 17, ал. 2, чл. 22, чл. 23, чл. 26, чл. 27, чл. 28, т. 11, чл. 29а, чл. 29б, чл. 30, чл. 1, чл. 35-39 и в Приложение № 1 към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната. Посочва, че в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че за М. П. И. е налице правен интерес от обжалване само на намаляването на щатните бройки в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, то моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени като незаконосъобразни: т. 20 от Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет и изменението в Приложение № 1 “Обща численост на персонала в административните звена на Министерството на отбраната – 828 щатни бройки“ към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната, в частта, в която е посочено, че Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ включва 89 щатни бройки. Съобразно посоченото в жалбата се оспорва Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет, за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет, а именно за изменение на Постановление № 183 на Министерския съвет от 2021 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2022 г. и бр. 100 от 2023 г.) и Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление № 5 на Министерския съвет от 2014 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 37 и 64 от 2015 г., бр. 9 от 2016 г., Решение № 8959 на ВАС от 2016 г. - бр. 11 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2017 г., бр. 43, 70 и 106 от 2018 г., бр. 9, 37, 85 и 101 от 2020 г., бр. 48, бр. 67, бр. 80 от 2021 г., бр. 16 от 2022 г. и бр. 100 от 2024 г.). На първо място следва да се посочи, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/25.07.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. на Върховен административен съд, в производството по раздел III на АПК „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, предмет на делото пред компетентния съд е не актът, с който Министерския съвет приема за изменение на подзаконовия нормативен акт, а изменения подзаконов нормативен акт. Поради изложеното, подадената жалба, уточнена с молба вх. № 12092/20.06.2025г., срещу Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет, за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет се явява недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – прекратено. На второ място и само за допълнение следва да се изложи, че Устройственият правилник на Министерството на отбраната представлява вътрешнослужебен акт, доколкото с него се урежда организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на Министерството на отбраната – т.е. с него се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта по см. на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, изключваща този род актове от приложението на АПК. Не е налице и изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. последно от АПК – от твърденията в жалбата не може да се направи извод, че която и да било разпоредба от обжалвания Устройствен правилник /УП/ засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателката. Дори да се приеме, че атакуваният Устройствен правилник е подзаконовият нормативен акт, който е с допустим предмет на оспорване, имайки предвид предмета му на действие, очертан в чл. 1, то за жалбоподателката липсва пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му. Изменените норми на Устройствения правилник не засягат пряко правата и законните интереси на М. П. И. по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбоподателката се стреми да обоснове правния си интерес с обстоятелството, че същата е била служител в администрацията на Министерството на отбраната, и чиито служебни правоотношения са прекратени на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, със Заповед № РД-26-319/02.05.2025 г. на постоянния секретар на отбраната. В тази заповед, наред с относимите текстове от ЗДСл, като правно и фактическо основание за издаването им е посочен и Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание на Министерство на отбраната. Тези обстоятества не обосновават правен интерес, а обжалването им би било допустимо, ако административният акт засяга правната сфера на оспорващия като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него или създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. Такъв интерес следва да бъде установен и при оспорване на подзаконови нормативни актове съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд № 5/ 2007 г. по к. дело № 11/ 2006 г. В конкретния случай, правата и законните интереси на М. П. И. се засягат пряко и непосредствено от постановения индивидуален административен акт - Заповед № РД-26-319/02.05.2025 г. на постоянния секретар на отбраната, защото с нея са прекратени служебните правоотношения с министерството. При това обжалване ще бъде проверено и самото ново длъжностно разписание, а не уредбата касаеща структурата, функциите, организацията на дейността и числеността на персонала според правилата в Устройствения правилник на Министерство на отбраната. Негативният ефект за жалбоподателката не е пряко следствие от приемането на нормативния акт, а е опосреден от одобрените длъжностни и щатни разписания и от издадената въз основа на тях конкретна заповед, с която служебните правоотношения на И. са прекратени поради съкращаване на длъжността. По горните съображения жалбата на М. П. И. срещу § 2 от Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет, отнасящ се до измененията в Устройствения правилник на Министерство на отбраната и съответните изменения в разпоредбите от Устройствения правилник – в чл. 17, ал. 2, чл. 22, чл. 23, чл. 26, чл. 27, чл. 28, т. 11, чл. 29а, чл. 29б, чл. 30, чл. 1, чл. 35-39 и в Приложение № 1 към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. д. № 5301/2025 г. по описа на ВАС, Първо отделение - прекратено. Предвид на изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,