Определение № 62 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 551/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Г. И. П. молба с вх. № 25149237/20.10.2010г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 453646/19.07.2018г. по гр. д. № 28254/2015г. на Софийски районен съд, 43 състав, с което молителят е осъден да заплати на Й. И. Н., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата 4 200 лв. – обезщетение за ползване без основание на поземлен имот с идентификатор 68134.4357.111, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД -18-14/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място],[жк], [улица], за периода: 08.07.2008г.-03.07.2013г., ведно със законната лихва от 03.07.2013г. до окончателното изплащане, като искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до целия предявен размер от 5 000лв., като неоснователен. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Й. И. Н. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, съдържа изложение на обстоятелства по твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,