Определение № 166 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1530/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба вх. № 5901/24.07.2020 год. „Ойл Грейн БГ„ ЕООД претендира изменение на определение № 451/06.07.2020 г. по настоящото дело, в частта за дължимите от страната разноски за производството пред касационната инстанция. Страната счита, че искането на „Фиор Ди Лате“ ООД за присъждане на съдебни разноски е неоснователно, поради недоказване на тяхното извършване. Посочва, че в договора за правна защита и съдействие, представен от ответната страна, липсва отбелязване дали плащането на възнаграждението от 9500 лева е станало по банков път или в брой, в разрез със задължителните разяснения по въпроса за установяване на действително извършено плащане, дадени с т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Евентуално противопоставя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли за неговото намаляване. Изложени са подробни съображения относно етапа на приключване на производството пред ВКС, с определението по чл. 288 ГПК, обуславящ по-нисък размер на дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Страната подчертава, че ответникът по касационната жалба не е взел отношение по повече от половината касационни въпроси в изложението по чл. 284 ГПК, както и че се пресъздават аргументи, застъпени в предходните инстанции. Насрещната страна - „Фиор Ди Лате“ ООД не депозира становище по молбата в законоустановения срок. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото намира следното: Молбата за изменение на определението е подадено в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество молбата е неоснователна. Неоснователно е възражението на страната за липса на доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар. В касационното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 10.06.2019 г., сключен между „Фиор Ди Лате“ ООД и адвокат И. Б. М., с предмет - подаване на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, във връзка с обжалваното решение по в.т.д. № 261/2018 г. на Апелативен съд Пловдив. Уговорено е възнаграждение в размер на 9500 лева, като начинът на плащане е конкретизиран с подчертаване на словосъчетанието „в брой“ в текста на договора, което удовлетворява изискването на чл. 78 ал. 1 ГПК съобразно възприетото с т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на нормата. В практиката на ВКС, по въпроса относно крайния срок, в който може да бъде отправено възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК, последователно се приема, че когато поради спецификите на производството насрещната страна е била препятствана да заяви становището си / напр. прекратяване на делото преди провеждане на открито съдебно заседание /, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар може да се направи с молбата по чл. 248 ГПК – в този смисъл определение № 36 по ч.гр.д. № 5936 / 2014 г. на І г.о. – изрично визиращо хипотеза на производство по чл. 288 ГПК, вкл. цитираните в същото съдебни актове /, опр. № 135 по ч.т.д. № 938/2018 г. на І т.о. на ВКС и др. /. В този смисъл, направеното възражение за прекомерност не се явява преклудирано, доколкото в производството по чл.288 ГПК касаторът не се уведомява за постъпилите от ответната страна списък с разноски и доказателства към същите. Възражението за прекомерност, обаче, е неоснователно, предвид следното: Договореното и възмездено с определението на съда възнаграждение е под минималния размер, съгласно Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото е образувано по предявени от молителя два евентуално съединени осъдителни иска, всеки с цена 397 500 лева, които са изцяло отхвърлени, с влязлото в сила решение № 54/13.02.2019 г. по в.т.д. № 261/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Този интерес обуславя възнаграждение в размер на 7 110.00 лeвa за защитата по всеки от исковете или общата сума от 14 220 лева, при договорена и претендирана за възмездяване сума от 9500 лева. Размерът е изчислен съобразно чл. 9 ал. 3 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на подписване на договора за правна помощ / 10.06.2019 г. / - бр. 41 на ДВ от 23.05.2017 г., досежно чл.7 от Наредбата и бр. 84 на ДВ от 25.10.2016 г. досежно чл. 9 от същата. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение