Определение № 637 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 681/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. АД-София против определение от 20.07.2009 г. по т.д. № 1015/2007 г. на Софийски АС, с което се оставя без уважение молбата му по чл.321 ГПК-отм. за отмяна на допусната обезпечителна мярка с определение от 25.11.2008 г. по същото дело. Министърът на финасите е подал писмен отговор-възражение, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. ВКС-І т.-о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частният жалбоподател се позовава бланкетно на определение от 7.11.2008 г. по в.н.ч.д. № С-87/2008 г. на САС, с което се отменят: 1. Определение от 8.09.2008 г. по н.ч.д. № С-342/2008 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба за отмяна на определение по ч.н.д. № С-И-136/2006 г. на СГС и на допуснатото с него обезпечение., 2. Определение от 1.08.2006 г. по НЧД № С-И-136/2006 г. на СГС, с което е наложен запор върху банкова сметка в П. евробанк А. с титуляр С. Д. за 1 729 440 лв. и е издадена обезпечителна заповед. С обжалваното определение правилно е прието, а и това не се оспорва от частния жалбоподател, че е неотносимо определението на наказателния съд за вдигане на запор върху сметка, която е неидентична с тази по която САС е допуснал атакувания запор, а ако би била идентична-вдигането на запора още повече обуславя необходимостта от допуснатата обезпечителна мярка, въпреки че всеки от двата запора има различни правни последици. В частната жалба не се сочи, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато. Тези причини са подробно мотивирани и в определение № 336/30.05.2009 г. по ч.т.д. № 369/2009 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се потвърждава определението от 25.11.2008 г. за допускане на обезпечението. Освен това, решението на САС, с което са уважени предявените искове, не е влязло в сила, а и определението от 7.11.2008 г. не е ново обстоятелство по отношение на определението от 25.11.2008 г. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.