Определение № 60165 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Главпроект-07” ЕООД, с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 92/15.03.2021г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че не са представени доказателства за сторените от „Главпроект 2006” ЕООД разноски по делото, както и че присъденият адвокатският хонорар на ответника в размер на 1800 лв. е прекомерен и следва да бъде намален по реда на чл. 78, ал.5 ГПК до минималния размер по чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. В срок е постъпил отговор от „Главпроект 2006”ЕООД, в който е изразено становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е дължимо, че не е прекомерно, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена от легитимирано лице в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което и е допустима и следва да се разгледа по същество. С определение № 92/15.03.2021г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 3726 /25.06.2020 г. по в. гр. д. № 13097 /2018 г. на Софийския градски съд, като „Главпроект-07” ЕООД е осъдено да заплати на „Главпроект 2006” ЕООД сумата от 1 800 лв., представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство. Фактът на заплащане на тези разноски е установен от договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че „Главпроект 2006” ЕООД е платило в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. Договорът в описаната му част има характер на разписка и представянето му е достатъчно за установяване обстоятелството, че разноските са направени. В този смисъл неоснователни се явяват доводите в молбата по чл. 248 ГПК за недоказаност реалното извършване на разноските. Неоснователен е и доводът за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение поради невписването в договора на номера на делото, защото пълномощното и договорът са представени заедно с отговора на касационната жалба, а към този момент все още не е имало образувано производство пред ВКС и съответно страната не е могла да впише номера на делото. Основателно е възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатското възнаграждение. В случая, съгласно чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 1 000 лв. / два неоценяеми иска по чл. 109 ЗС/. Имайки предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че присъдените на ответника по касация разноски за адвокат пред ВКС следва до се намалят от 1 800 лв. на 1 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение