Определение № 3477 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. В. В., чрез процесуален представител, против определение № 1532/10.09.2025г., постановено по адм.д. № 133/2025г. по описа на Административен съд – Търговище ( АС Търговище). Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и моли за неговата отмяна по подробни съображения, развити в частната жалба. Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение АС Търговище на основание чл.159 т.1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на С. В. В. против изрични откази обективирани в писма от 13.03.2025г. на длъжностното лице по защита на личните данни към "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр. София, да изтрие от собствените си регистри и от Централния кредитен регистър, личните данни на С. В. В. като недопустима и е прекратил образуваното съдебно производство. Съдът е счел, че съобразно последната по време уточняваща молба от С. В. от 27.08.2025г. жалбоподателката не е съгласна с изричен отказ по писмо от 13.03.2025г. на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр. София, да изтрие от собствените си регистри и от Централния кредитен регистър личните й данни. Независимо от уточненото многократно обжалване на изричен отказ, съдът приел, че се обжалват и двата отговора от 13.03.2025г. на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, но доколкото изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са упълномощили юрисконсулт Х. И. Шаламанов, в качеството на длъжностно лице по защита на данните, да ги представлява пред всички физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, питания и други касаещи правата им по Регламент 2036/679 на ЕС и Закона за защита на личните данни, но не и с правомощия да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, не е налице постановен изричен отказ на администратора на лични данни. Липсата на изричен отказ решаващият съд обосновал с липсата на валидно прехвърляне на административна компетентност, тъй като упълномощаването е по реда на ЗЗД, без представителят да става носител на властнически правомощия, поради което не може да издаде валиден административен акт. Определението е неправилно. На първо място касационния състав отбелязва, че още в сезиращата административния съд жалба от 18.03.2025г. ясно е посочен обжалваният акт по заявление от 13.03.2025г. по чл.17 пар.1 б.а от ОРЗД. В уточняваща молба от 27.08.2025г. този акт отново изрично е уточнен, вкл. и със съдържанието на отказа. Въпросите дали обжалвания акт е издаден от компетентен орган, наред с наличието или липсата на изричен отказ по подаденото заявление от 13.03.2025г. и основанията за това, са въпроси по съществото на спора, а н по допустимостта на оспорването. Поради изложеното настоящият състав приема, че в случая не е налице основанието по чл.159 т.1 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на С. В., вкл. изследване на издателя на оспорения акт - администратора на лични данни или друго лице в хипотеза на упражняване права и задължения на администратора на лични данни по смисъла на ОРЗД, с оглед правилното конституиране на страните в процеса. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение