Определение № 137 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 3182/2017 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано по молбата от 9.V.2018 г. на пловдивския търговец касатор [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П., с искане за връщане на внесената по делото като обезпечение сума в размер на 21 801.87 лв. Като поддържа, че трябвало да е налице пълна реципрочност на сроковете по повод внасянето и връщането на сумите, служещи като обезпечение и гаранция, търговецът молител настоява за бързина при положителното произнасяне на ВКС по настоящето му искане, инвокирайки довод, че „сме се уговорили с дружеството- насрещна страна за разсрочване на задължението и непредприемането на действия по принудително изпълнение”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 5 ГПК, съобрази следното: Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, „след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено”. В процесния случай искът нито е бил отхвърлен, нито образуваното по него производство е било прекратено. Напротив, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, след датата 24.ІV.2018 г. е налице влязло в сила въззивно решение, с което пловдивското [фирма] е било осъдено – на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Я. както сума в размер на 20 712.30 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото (6.VІІ.2016 г.) и до окончателното й изплащане, така и сумата 1 089.57 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху горепосочената главница на задължението по чл. 327 ТЗ за периода от 1.ХІІ.2015 г. и до предявяването на тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска. Към датата на постановяване на определение № 207 по настоящето дело дължимата по решението законна лихва върху главницата от 20 712.30 лв. възлиза на 3 793.32 лв. Отделно от това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК настоящият молител е задължен за заплащането на съдебно-деловодни разноски в полза на ямболския търговец ищец. Следователно, извън предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК, освобождаване, т.е.връщане, на внесеното по специалната набирателна сметка на ВКС обезпечение е възможно само при представяне на писмени доказателства от насрещната страна по спора или от съответния съдебен изпълнител за пълното удовлетворяване на взискателя [фирма]. При тези данни по делото обаче, молбата на пловдивското [фирма] с правно основание по чл. 282, ал. 5 ГПК се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение