Решение № 6753 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2016 г.

Решение № 6753 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. от гр. С. Загора срещу решение № 1291/20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2794/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 241206256/14.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 557/07.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 63,81 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 314, 11 лв., данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 345,55 лв., както и за ДОО за 2009 г. в размер на 622,85 лв.; ДЗПО- УПФ за 2009 г. в размер на 239,56 лв. и ЗО за 2009 г. в размер на 383,29 лв. и прилежащите лихви върху всички задължения за данък и ЗОВ. Обжалва се и решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор на юриск. Ц. Д. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че обжалваното решение е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата за определения с ревизионния акт данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. и е недопустимо в останалите части и по отношение на тях подлежи на обезсилване поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд, Първо отделение. Първоначално с решение № 1972/17.09.2014 г. по адм. дело № 2239/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд е отменен частично РА № 241206256/14.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 557/07.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за сумата над 63,81 лв., а за лихвите над 47,81 лв., за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 314,11 лв.; за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 345,55 лв. и за лихвите над 102,38 лв., както и за вноски за ДОО за 2009 г. за сумата над 622,85 лв. и за лихвите над 353,09 лв.; за ДЗПО-УПФ за 2009 г. за сумата над 239,56 лв. и за лихвите над 135,80 лв. и за ЗО за 2009 г. за сумата над 383,29 лв. и за лихвите над 113,56 лв. За да отхвърли частично жалбата първоинстанционният съд при първоначалното разглеждане на делото е приел, че правилно в съответствие с доказателствата приходните органи не са приели за доказана сумата от 25 000 лв. като начално салдо към 01.01.2005 г., тъй като не е доказано твърдението на жалбоподателя, че тази сума е получена като дарение от баща му. Според съда представеният договор от 10.11.2003 г. е частен диспозитивен документ, поради което данъчната администрация като трето лице не е участвала в създаването му, не може да се противопостави ефективно, без да е доказано по способите в чл. 181, ал. 1 ГПК настъпването на спорния факт - моментът на възникване на правната връзка. Макар бащата на жалбоподателя Б. М. Д., сочен като дарител да е разпитан от съда като свидетел, не е прието в обжалваното решение, че е реализирал приходи преди и по време на ревизирания период, които да обосноват, че е притежавал такава сума, за да може да я дари на сина си. Съдът не е приел за основателно и твърдението на жалбоподателя за получен заем от 18 000 лв. от С. М., тъй като е възприел констатациите на приходните органи, че този заем е даден на съпругата на ревизираното лице Б. М. и предвид, че не представлява влог, не е налице и общност с оглед презумпцията за съвместен принос. З. заемът през 2009 г. съдът е изложил мотиви, че той е даден през месец януари и е върнат до края на същата година, поради което той следва да се посочи и като приход и като разход. Принципно съдът е приел, че приходните органи правилно са извършили общо изследване на съотношението между приходи и разходи на съпрузите, което е допустимо в контекста на правилото на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Относно началното салдо за 2009 г. съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза - 6 182,53 лв. и е признал разхода от 1 112, 87 лв. за самолетни билети до САЩ, като е приел, че не е доказано, че заплатените от М. билети са били овъзмездени от С. М., на когото са били на гости със съпругата му в САЩ. С решение № 11330/28.10.2015 г. по адм. дело № 13688/2014 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение по жалбата на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в отменената част на РА е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното решение касационният съдебен състав е приел за неправилен подхода на съда при определяне на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на ревизираното лице и разделената на две отрицателна разлика, се квалифицирала като облагаем доход. Прието е също така, че съдът не е събирал и обсъждал доказателства за приходи/разходи на конкретното ревизирано лице, а се е концентрирал върху формиране на обща данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за М. и съпругата му, без да се съобразят направените по-горе ограничения относно общността и разделността на приходите и разходите, а това засяга данъчната основа. Касационната инстанция е приел, че липсват мотиви относно дължимостта на задължителните осигурителни вноски за 2007 г. и 2009 г. В тази връзка е прието в отменителното решение, че съдът не се е съобразил с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 4а, ал. 1, чл. 6, ал. 2 КСО, респ. чл. 40, ал. 4 във връзка с ал. 1 и 2 ЗЗО, в редакцията от 01.01.2005 г., понастоящем чл. 40, ал. 5 от същия закон. При новото разглеждане първоинстанционният съд се е произнесъл по същество и е отхвърлил частично жалбата на М. Б. М. за данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., за ЗОВ - ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г. и изцяло е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт за определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Съдът не е съобразил, че при първоначалното разглеждане на делото друг състав на Пловдивския административен съд е отхвърлил жалбата на М. М. в частта за данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за сумата 63,81 лв. и съответните лихви; за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 345,55 лв., както и за ЗОВ - за ДОО за 2009 г. в размер на 622,85 лв., за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 239,56 лв. и за ЗО за 2009 г. в размер на 382,29 лв. и съответните лихви върху данъците и ЗОВ. В отхвърлените части решението на първоинстанциония съд не е било обжалвано, а само в отменените части, посочени по-горе по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. С решението на първата касационна инстанция е отменено първоинстанционното решение в отменителните части, а в отхвърлените като необжалвано от ревизираното лице, е влязло в сила. Първият касационен състав не се е произнасял в тази част и затова новият съдебен състав на Пловдивския административен съд недопустимо се е произнесъл в частта, в която ревизионният акт е бил влязъл в сила. Налице е основанието по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно с оглед предвиденото в чл. 218, ал. 2 АПК. Недопустимостта на решението в посочената част в случая е свързано с пречка за решаване на спора по същество и затова подлежи на обезсилване на посоченото по-горе основание. Изключение е данъчното задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г., тъй като при първоначалното разглеждане на делото, ревизионният акт в тази му част е бил отменен изцяло, а при новото разглеждане жалбата на М. М. в същата част е отхвърлена изцяло. Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да се произнесе само досежно отхвърлената част за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. В останалата част, както се посочи по-горе решението на първоинстанционния съд като недопустимо на основание чл. 209, т. 2 АПК и подлежи на обезсилване, а делото в тази част следва да бъде прекратено. По същество в отхвърлената част с решението на първоинстанционния съд за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Първоинстанционният съд без да посочи конкретни мотиви е приел, че към 01.01.2007 г. началното салдо е в размер на 4 292,13 лв., вместо приетото от ревизията 10 922,79 лв. В ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт тази сума е приета като начално салдо предвид, че за 2005 г. крайното положително салдо е в този размер и правилно приходните органи са го приели за начално салдо към 01.01.2007 г. Законосъобразни са обаче изводите на съда относно неприемането за основателно твърдението на жалбоподателя за получен заем от 18 000 лв. от С. М. Съдът е съобразил дадените указания в отменителното решение. Установено е правилно по делото, че посоченият размер на заема е по договор, сключен между съпругата на жалбоподателя с лицето С. М. - родственик. Не е установено с категорични доказателства, че заемът е бил предназначен за М. М. за неговия бизнес. Н. от съда като свидетел на съпругата на жалбоподателя Б. М. не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касационният жалбоподател е следвало да представи писмени доказателства, че процесната сума е използвана за негов бизнес. Правилно и в ревизията и в съдебното производство е прието, че извършените разходи от М. за 2007 г. са свързани с внесената от него допълнителна парична вноска и внесени осигуровки в "Конкордия" ЕООД, внесен капитал в "ДБМ Трейд" ЕООД, както и внесените парични суми по банковите му сметки. Освен това жалбоподателят е направил разходи за покупки в "Т. Б." ЕАД, за платени застраховки, плащания в "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД, както и 1/2 от сумата за покупка на лек автомобил "Рено", а също и частта на жалбоподателя за издръжката за едно дете, а също и за неговата издръжка. В приходната част на паричния поток са включени и изтеглените от касационния жалбоподател суми от банковите му сметки, поради което с установеното крайно отрицателно салдо е формирана и данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 314,11 лв. и съответните лихви. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че данъкът е в по-голям размер, но се е съобразил с разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК относно забраната за влошаване положението на жалбоподателя и е потвърдил ревизионния акт в тази му част за посочения по-горе размер на данъка. Затова като краен резултат решението в тази му част е правилно и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение така, както е поискано в депозираната по делото писмена защита на юриск. Дамянова в размер а 112 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение