Определение № 4659 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение "Конфедерация на независимите синдикати в България" (КНСБ), ЕИК 000703276, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.„Македония“ № 1, представлявана от П. Димитров – Президент против Определение № 7987/26.02.2026 г. по адм. дело № 2455/2026 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата Областния управител на област София счита,частната жалба за неоснователна, а постановеното определение за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. С Определение № 7987/26.02.2026 г. по адм. дело № 2455/2026 г.АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение "Конфедерация на независимите синдикати в България" (КНСБ) срещу Заповед № РД-21-1042/23.07.1999 г. на Областния управител на област София и е прекратено производството по делото.Съображенията за това са били, че за жалбоподателя липсвал правен интерес от обжалването на този административен акт. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Безспорно нарушаването или застрашаването трябва да е пряк резултат от действието на индивидуалния, общия или нормативния административен акт, т. е. ако оспорването на акта е успешно, то отмяната му ще доведе до удовлетворяване интереса на оспорващия, който е негов адресат.Административният съд е направил извода,че интересът от оспорване трябва да е пряк. Това означава, че със самия акт "се отнемат, изменят или ограничават права“, без да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт.Приел е,че за да се прецени дали КНСБ има правен интерес от оспорване на заповедта на областния управител или не, следва да се изходи от обстоятелството, ако тази заповед не съществуваше в правния мир, би ли се решил въпросът със собствеността на КНСБ върху процесния имот. КНСБ твърди, че още от преди издаването на процесната заповед имотът е негова собственост. Във всички случаи обаче, КНСБ следва да установи вещно право на собственост върху процесния имот - срещу адресатите на заповедта, а споровете за собственост не са предмет на разглеждане в административното производство според административния съд. Защита на правото си на собственост КНСБ би получила не чрез обявяване нищожността на заповедта, а чрез предявяване на иск за собственост по общия исков ред пред гражданския съд. Съдът е приел, че не се обосновава наличието на пряк интерес от оспорване на административния акт. Това е така, защото с евентуалното обявяване нищожност на процесната заповед по никакъв начин няма да се открие възможност за издаване на позитивен за жалбоподателя административен акт, респ. да реши въпроса за собствеността на имота, като го признае за собственик. Липсата на правен интерес обуславя процесуална недопустимост на жалбата. При безспорните данни, че жалбоподателят - " Сдружение "Конфедерация на независимите синдикати в България" (КНСБ), към датата, на която е издадена Заповед №РД-21-1042/23.07.1999г. е собственик на административна сграда - Дом на Профсъюзите с адрес:пл.Д.Благоев №1 въз основа на Решение №136 от 16.07.1990 на МС и Заповед №РД-09-966 от 1990г. на Председателя на ИК на ОБНС Триадица, за жалбоподателя съществува правен интерес от обявяване нищожността от съда на Заповед №РД-21-1042/23.07.1999г.на Областния управител на Област София. Липсата на правен интерес е от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно.С цитираната заповед на областния управител на Софийска област, съответно от 1999 г. е уважена претенцията на физически лица за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ със съсобственост в новопостроена административна сграда –Дом на Профсъюзите с адм.адрес пл.Д.Благоев №1.При наличие обаче на извършена много преди искането разпоредителна сделка за този имот, а именно възмездно прехвърляне срещу заплащане по чл.13 от ЗС във вр.с чл.7 от ЗС на "Конфедерация на независимите синдикати в България" (КНСБ), и отмяна на АДС№8202 от 07.0.1979г., то за жалбоподателя, като собственик на имота, съществува правен интерес да иска прогласяване на нищожност на Заповед №РД-21-1042/23.07.1999г.Следва да се прецени по съществото на спора дали в правомощията на Областния управител е да предоставя право на съсобственост върху имот, който не е държавен, придобит е от добросъвестни лица по надлежния ред, както и кога е започнало и завършило строителството с оглед влизане в сила на ЗОСОИ.Следва да се прецени има ли материална компетентност и предмет заповедта на Областния управител в тази й част./в този смисъл е и Решение № 8090/22.07.2025г. по адм.дело№2056/2024г. на ВАС с докладчик Юлиян Киров/. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на същия състав за произнасяне по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия