Решение № 8122 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

"Строй Билдинг 55" ЕООД понастоящем с променено наименование "ГеА корект" ЕООД, град София чрез адвокат В. Иванов и адвокат Н. Калистратов от Адвокатско дружество "Георгиев, Иванов, Александрова и Калистратов" обжалва решение № 8048/26.02.2026 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 9815/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22001021007162-091-001/19.12.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна при условията на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК във връзка с чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП, потвърден с решение № 915/23.07.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че в хода на ревизионното производство освен фактурите, са представени и допълнителни доказателства за действително развили се стопански отношения между страните - по отношение на консултантските и експертни услуги (писмени обяснения и други доказателства от управителя на Шайн 8888 ЕООД) и доказателства за плащане по доставката на сторителни услуги в къща за гости Магнит.

По доставката на оборудване, документирана с фактура № 91/21.04.2021 г. сочи, че Шайн 8888 ЕООД не е извършило доставката, а ревизираното дружеството само е доставило оборудването чрез внос от Турция и Китай на крайния клиент Булармас ЕООД в гр. Килифарево, но без да е ползвало данъчен кредит за ДДС, платен при вноса. Счита, че макар и Шайн 8888 ЕООД да не е осъществило доставката, това не означава, че липсва доставка.

Твърди, че предвид неиздаването на кредитни известия от доставчиците, през м.08.2025 г. дружеството е извършило корекции (на данъчния кредит) чрез съставянето на протоколи по чл. 117, ал.1, т. 4 ЗДДС от 27.08.2025 г. по отношение на 7-те спорни фактури, издадени от Шайн 8888 ЕООД и Шайн 555 ЕООД, които е отразило в дневника си за покупки и в СД по ЗДДС за този период, като по този начин е извършено анулиране на правото на приспадане на данъчен кредит. Счита, че не е налице недобросъвестност тъй като: 1) ревизираното дружество не е ползвало два пъти право на приспадане на ДДС за едно и също оборудване 2) подало е молба до органите по приходите да дадат възможност да извърши необходимите корекции, в случай, че те считат, че е била допусната грешка и 3) направило е искане за разширяване обхвата на ревизията, като се включат и периодите, в които е осъществен вноса на процесното оборудване.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебните разноски. В устните състезания пред касационната инстанция от адвокат Н. Калистратов са изложени подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел действието на съставените протоколи по чл. 117 ЗДДС, с които по същество дружеството е анулирало всички фактури, по които е отказано правото на данъчен кредит.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София, чрез юрк. В. Арнаудова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки.

В касационното производство не участва прокурор от Върховна касационна прокуратура на основание чл. 217, ал. 3 АПК.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл.220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт № Р-22001021007162-091-001/19.12.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна при условията на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК във връзка с чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП, потвърден с решение № 915/23.07.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, с който на Строй Билдинг 55 ЕООД, понастоящем ГеА корект ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 233 926.60 лева и съответните лихви в размер на 37 953.37 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит, упражнено в данъчни периоди м.03.2021 г. и м.04.2021 г. по фактури, издадени от "Шайн 8888" ЕООД и "Шайн 555" ЕООД.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите съгласно представените по делото заповеди на директора на ТД на НАП - София и на заместник изпълнителния директор на НАП и тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд по т.дело № 2/24. Не е констатирал нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК.

При преценка на материалната законосъобразност на установените задължения съдът е посочил предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС по доставки на стоки и услуги и е приел за обосновано заключението на органите по приходите, че фактурираните доставки не са реално осъществени. Според съда не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.2 ЗДДС, поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

От фактическа страна съдът е установил, че в данъчни периоди м.03 и 04.2021 г. е упражнило право на данъчен кредит както следва:

• в размер на 1 450 лева по две фактури, издадени от "Шайн 555" ЕООД - фактура № 02...655/09.04.2021 г. с предмет "труд за укрепване на основи на промишлена сграда - 15 дни по 200 лева и транспорт - 25 курса по 150 лева" и фактура № 02...666/22.04.2021 г. с предмет "транспорт - 10 курса по 50 лева";

• в общ размер на 232 476.60 лева по пет фактури, издадени от "Шайн 8888" ЕООД - фактура № 48 от 29.03.2021г., с предмет „ремонтни дейности в къща за гости Магнит“; фактура № 69 от 05.04.2021г., с предмет „проектни предложения подпомагащи малки и средни предприятия за борба с COVID-19 – 30 бр. по 3000 лева“; фактура № 74 от 08.04.2021г., с предмет консултантски услуги свързани с изготвяне на тръжна документация на проекти, финансирани по ОП Иновации конкурентоспособност 4 бр. по 15 000 лева; фактура № 91 от 21.04.2021г., с предмет „сътрудничество, логистика и въвеждане в експлоатация на: програмен струг с Y-ос и хидравличен люнет – 1бр. – 276 638 лева; програмен струг с Y-os и механичен люнет – 253 807 лева.; шприцавтомат за полимери – 1 бр. – 351 854 лева; чук на шарпи за изпитване на ударна якост – 1бр. – 91 734 лева; фактура № 104 от 26.04.2021г., с предмет изготвяне на пазарен анализ за последствията и тенденциите от кризата, предизвикана от коронавирус – 1 бр. – 37 000 лева.

Съдът е приел, че за удостоверяване реалното изпълнение на фактурираните от „ШАЙН 8888“ ЕООД консултантски и експертни услуги са представени единствено еднотипни договори, като целта е усвояване на средства по изпълнение на програми за подпомагане, финансирани от Министерство на икономиката, ОПИК или по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Липсват допълнителни доказателства за получаване на резултатите от доставките и отсъстват данни за разплащане. Отделно от това съдът е констатирал, че фактурите са издадени на датите, на които са сключени договорите.

Не са ангажирани доказателства за осъществяване на строителните услуги в къща за гости Магнит.

От представените митнически документи за осъществен внос и платени мита и данъци, издадени на името на ревизираното лице като вносител, документи за произход и банкови извлечения за извършени плащания от последния към чуждестранни дружества от Китай и Турция, съдът е приел за безспорно установено, че „ГеА корект“ ЕООД е действителният доставчик към „БУЛАРМАС“ ЕООД на стоките по фактура № 91 от 21.04.2021 г., издадена от „ШАЙН 8888“ ЕООД, с предмет „сътрудничество, логистика и въвеждане в експлоатация на: програмен струг с Y-oc и хидравличен люнет - 1 бр. - 276 638,00 лева; програмен струг с Y-oc и механичен люнет - 1 бр. - 253 807,00 лева; шприцавтомат за полимери - 1 бр. - 351 854,00 лева; чук на шарпи за изпитване на ударна якост - 1 бр. - 91 734,00 лева.“

По отношение на фактурираните от „ШАИН 555“ ЕООД доставки на СМР и на транспортни услуги, съдът е констатирал, че не са представени каквито и да било документи, които да удостоверяват реалното им извършване. Представените в хода на ревизията и описани на стр. 17 от ревизионния доклад доказателства за плащане в брой по фактурите, издадени от "Шайн 555" ЕООД, според съда, не са достатъчни да установяват реалността на доставките, предвид липсата на доказателства за изпълнение на фактурираните услуги.

От установените в хода на ревизията факти, свързани с дерегистрацията на доставчиците по инициатива на органите по приходите, липсата на подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО (вкл. за 2020 и 2021 г.), преценени заедно с останалите доказателства събрани в хода на ревизията, съдът е обосновал извод, макар и косвено, за наличие на данъчна измама. В подкрепа на този извод, според съда са и ангажираните от ревизираното дружество в съдебно заседание на 17.11.2025г. протоколи от 27.08.2025г. за анулиране действието на всяка от процесните фактури. Съдът е приел, че тези протоколи не следва да се кредитират, тъй като са съставени в нарушение на законоустановените правила за извършване на корекции и анулиране на фактури. В мотивите си е посочил, че в протоколите липсва посочване на доставчика по всяка от цитираните фактури и не са подписани от доставчика. Липсват доказателства за уведомяване на доставчиците за анулирането на техните фактури. Според съда така съставените документи, както и действията по отразяване на общата стойност на процесните фактури в дневника за покупки със знак минус в подадената на 01.09.2025г. справка-декларация по ЗДДС (за данъчен период м.08.2025 г.) ревизираното дружество потвърждава по категоричен начин изводите на приходната администрация, че в случая са съставени документи, с единствената цел да създадат представата в трети лица за нормално развили се между страните договорни/облигационни взаимоотношения, независимо от обстоятелството, че сключените между страните договори не са произвели правен ефект, поради липсата на данни за изпълнение.

С тези мотиви съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Строй Билдинг 55" ЕООД ("ГеА корект" ЕООД).

Решението е правилно постановено.

Изводите на първоинстанционния съд, че не е установено реалното осъществяване на спорните доставки, което е основната материалноправна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, се подкрепят от доказателствата по делото. По силата на чл. 68, ал. 2 във връзка с ал.1, т.1 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква на датата, на която данъкът става изискуем. ДДС става изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие - чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие за доставки на стоки настъпва на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, а по доставките на услуги - на датата на извършването им. Поради това при спор относно реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги на доказване подлежи тяхното изпълнение - доставянето и получаването на стоките между страните по пряката доставка, съответно - извършването на услугите. По общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест е на задълженото лице, което претендира признаване на правото на приспадане.

Правилно съдът е приел, че представените договори и фактури, както и доказателства за плащане по фактурите, издадени от "Шайн 555" ЕООД не са достатъчни за доказване осъществяването на доставките. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С-154/20, т. 33, Kemwater ProChemie s. r. o., според което данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това.

Съдът е извършил дължимата проверка на фактите в съответствие с националните правила за доказване и правилно е преценил, че не са налице основания за признаване на претендираното право на приспадане по доставките от "Шайн 8888" ЕООД и "Шайн 555" ЕООД. (арг. от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, т. 37). По делото не са представени никакви доказателства, че фактурираните от "Шайн 8888" ЕООД услуги - ремонтни дейности в къща за гости Магнит, услуги по изготвяне на проектни предложения подпомагащи малки и средни предприятия за борба с COVID-19, консултантски услуги, свързани с изготвяне на тръжна документация на проекти, финансирани по ОП Иновации конкурентоспособност, изготвяне на пазарен анализ за последствията и тенденциите от кризата, предизвикана от коронавирус, са извършени. Не са представени доказателства и за осъществяване на услуги (труд) по укрепване на основи на промишлена сграда и на транспортни услуги от Шайн 555 ЕООД. Този релевантен факт не се установява и от писмените обяснения на А. Г. - управител и на двете дружества - доставчици.

По отношение на доставката по фактура № 91/21.04.2021 г. издадена от "Шайн 8888" ЕООД с предмет „сътрудничество, логистика и въвеждане в експлоатация на: програмен струг с Y-ос и хидравличен люнет – 1бр. – 276 638 лева; програмен струг с Y-os и механичен люнет – 253 807 лева.; шприцавтомат за полимери – 1 бр. – 351 854 лева; чук на шарпи за изпитване на ударна якост – 1бр. – 91 734 лева, касаторът е представил доказателства, че не е осъществена от издателя на фактурата, тъй като е придобил оборудването, което е доставил на "Булармас" ЕООД, чрез внос от Турция и Китай в данъчни периоди м.09 и 10.2021 г.

При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че в данъчни периоди м.03 и 04.2021 г. по спорните фактури не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.2 ЗДДС и за получателя Геа корект ЕООД (с предишно наименование Строй Билдинг 55 ЕООД), не е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 233 926.60 лева.

Основните доводи в касационното производство са свързани с твърдението на дружеството - касатор, че е отстранило риска от загуба на данъчни приходи, като в данъчен период м.08.2025 г. е съставило протоколи по чл. 117, ал.1, т. 4 ЗДДС, с които е анулирало действието на всяка от фактурите, издадени от "Шайн 8888" ЕООД и "Шайн 555" ЕООД, които е отразило в отчетните си регистри със знак минус и е подало справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.08.2025 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 233 926.60 лева.

Законът за ДДС ясно разграничава протоколите по чл. 117 и тези по чл. 116 ЗДДС.

Нормата на чл. 117, ал.1,т.4 ЗДДС, (ред. ДВ бр.102/2023, в сила от 01.01.2023 г.), на която се позовава касаторът предвижда задължение за издаване на протокол от регистрираното лице - получател по доставката, в случаите по чл. 161 и 163а, ал. 2 ЗДДС - за доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече и доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя, както и за доставка на стоки и услуги по Приложение № 2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя. Протокол по чл. 117 ЗДДС не се съставя за анулиране действието на фактури.

Анулирането на фактури се извършва съгласно чл. 116 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че съставените от ревизираното дружество протоколи не отговарят на изискванията на чл. 116, ал. 4 ЗДДС, тъй като не съдържат подпис на доставчика. В съставените от ревизираното лице протоколи не са посочени дори данните на доставчика. Законът не предвижда анулиране на погрешно съставени фактури от получателя по доставките, в какъвто смисъл са доводите на касатора. По делото не е установено, че след издаването на фактурите е настъпило някое от събитията, предвидени в чл. 78, ал. 1 и 2 ЗДДС, което да послужи като основание за корекция на ползвания данъчен кредит в данъчен период м.08.2025 г. Поради това и предприетата корекция на ползвания данъчен кредит по инициатива и с документ съставен от ревизираното лице в качеството на получател по доставките, не може да обоснове незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит в периода на неправомерното му упражняване. (В този смисъл решение № 5141/13.05.2026 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 2825/2026 г.)

Твърдението за добросъвестност на дружеството при корекцията на ползвания данъчен кредит, също е в противоречие с доказателствата по делото. Липсват данни и доказателства в административната преписка дружеството да е предприело действия по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС коригиране на подадените данни, включително и с молба за разширяване обхвата на ревизията. От друга страна по делото е представена покана по чл. 103 ДОПК от 13.10.2021 г. до дружеството да подаде коригиращи СД по ЗДДС за данъчни периоди м.03 и м.04.2021 г., но такива не са подадени.

Обстоятелството, че не е ползван данъчен кредит за платения ДДС при вноса на оборудването, доставено на „БУЛАРМАС“ ЕООД, не е релевантно за правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. В това отношение са основателни доводите в писмените бележки на ответника по касация.

Като е достигнал до аналогични правни изводи и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съгласно чл. 161, ал.1 ДОПК, в редакцията от ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.1016 г., действаща към устните състезания в касационното производство - 127.82 евро (250 лева). Претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 22/2022), е в противоречие с действащия по време материален закон. В това отношение са основателни доводите на процесуалния представител на касатора. Разноските се определят според материалния закон, действащ към момента на устните състезания в съответната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,