Решение № 13733 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14762/2014 г.

Решение № 13733 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14762/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 2107/29.09.2014 г. по адм. д. № 2146/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 081202536/23.01.2013 г. на ТД на НАП-Варна в частта за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от Веска Томова против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за определен данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. с лихви. Поддържа, че решението в тази част е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде уважена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № № 081202536/23.01.2013 г. на ТД на НАП-Варна в частта за определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. с лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част за определените задължения по същия закон за 2005 г. данък 3307,90 лв с лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения за 2006 г. на ревизираното лице в РА. Задължението на органа по приходите да обсъди обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа не позволява да се определя данъчна основа като сбор от месечни или дневни превишения на разходи над приходи, когато за ревизираната година не е налице такова превишение, какъвто е настоящият случай. Правилен е изводът на съда, че в РА е определена данъчна основа в нарушение на годишния характер на данъка, който се определя върху определена за годината данъчна основа. Решението в частта за 2006 г. като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта за 2005 г. обосновано съдът е приел, че е доказано наличие на превишение на разходите над приходите в размер 14 464 лв и наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неоснователен е доводът на ревизираното лице, че в решението на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по жалбата по административен ред срещу РА е определена квалификация по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК в нарушение на процесуалните правила. Решаващият орган може да преквалифицира спорното право като определи правилната правна квалификация за установената в РА фактическа обстановка. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на ревизираното лице относно определяне на данъчната основа и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е отхвърлил доводът за включване в началното салдо на сумите, налични на влог на ревизираното лице, които се включват в паричния поток само ако бъдат изтеглени за нуждите на лицето в ревизирания период. Доводът за неправилно изчисление на разходите на домакинството в РА, които следвало да се делят на четири, тъй като в домакинството са живели и двете пълнолетни деца на ревизираното лице също е неоснователен. По делото не са представени доказателства децата да са участвали в разходите на домакинството, за да се иска разделянето на разходите на четири. Неправилно ревизираното лице поддържа, че декларацията по чл. 124 от ДОПК представлява достатъчно доказателство за изгодните за декларатора факти. Твърденията за реализиран доход от продажба на земеделска продукция произведена върху земя, отдадена под аренда от ревизираното лице, правилно са отхвърлени от административния съд поради липса на годни доказателства, установяващи ползването на земята от арендодателя - ревизирано лице и производство на земеделска продукция от него. Възражението за изтекла погасителна давност за задълженията, определени в РА за 2005 г. е основателно. Съдът правилно е определил датата, от която започва да тече погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК - 1.01.2007 г. Правилно е приел, че с издаването на ЗВР № 1103854/28.09.2011 г., връчена на ревизираното лице на 29.09.2011 г., на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира до издаване на РА, но за не повече от една година. До 29.09.2011 г. от давността са изтекли 4 години осем месеца и 29 дни. Една година по-късно давността продължава да тече и за изтичането й са необходими 1 ден и три месеца, които са изтекли на 1.01.2013 г., а издадения на 23.01.2013 г. РА определя задължения за 2005 г., които са погасени по давност. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., поради погасяване на задълженията по давност. Не е налице хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като видно от РД /стр. 642 от делото/ не са предприети действия за обезпечаване на публичните задължения. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 3307,90 лв с 2710,79 лв лихви, и следва в тази част да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част, поради погасяване на задълженията за 2005 г. по давност. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. В първоинстанционното производство ревизираното лице е поискало присъждане на разноски, което искане е основателно в размер 1270,80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,